Кой се разпорежда с огромното богатството на ВИС-2

Впечатляваща сума е натрупана от силово застраховане, рекет и трафик на дрога. Част от тях през годините бяха инвестирани в туризма чрез цяла серия от фирми.След разстрела на Георги Илиев през 2005г. повечето от тях преминаха в ръцете на вдовицата му Мая Илиева. Така буквално за една нощ съпругата на Главния се превърна в една от най-богатите жени в България. Под контрола на Черната вдовица минаха шест хотела и десетки заведения в Слънчев бряг и Златни пясъци. Сред тях е и емблематичния хотел "Дюн", построен в нарушение на всички правила директно на плажа.

Отделно от фирмите братя Илиеви оставиха и банкови сметки със стотици милиони долари. Повечето от парите са депозирани в чужди банки и заради неясния си произход дълго не могат да се ползват. Задачата да легализира поне част от огромното наследство е поставена на първия братовчед на висаджиите Йордан Илиев.

Илиев по професия е лекар, но така и не прави кариера по специалността. Веднага след създаването на ВИС-2 той става един от най-близките хора на босовете. Като доверен роднина нему първоначално е поверено управлението на част от легалните фирми. Така неизкласилият се медик набързо поема управлението на столичното сметосъбиране, поето след серия скандални договори от висаджиите.

Освен боклука и фирмите ръководени от братовчеда, печелят и други апетитни поръчки на Столична община. От доставка на автобуси, през строителство, до обслужване на фирми от градския транспорт. 

След разстрела на Георги Илиев неговите отговорности се повишават, разкриват познати. Освен управител братовчедът получава и задача да инвестира част от кървавите пари на групировката, допълват запознати със случая хора от подземния свят. 

По това време в София вече властта е сменена и висаджиите са принудени да търсят други алтернативи. По съвет на финансисти богатството йм е насочено към енергетиката.

За отрицателно време огромна част от милионите на групировката са инвестирани в изграждане на ВЕЦ-ове и слънчеви централи. Инвестициите според запознати са стотици милиони левове. Първоначално проектите са собственост на офшорки, а впоследствие акциите се прехвърлят на името на братовчеда Йордан Илиев или други поставени лица. Това се прави заради възможността собствениците да останат скрити. Съответно неясен е и произходът на парите, който в повечето случаи трудно може да бъде доказан.

Отделно от това според Законана енергетиката НЕК и ЕРП-тата са длъжни да изкупуват цялата произведена от "зелените" централи енергия на почти десет пъти по-висока от пазарната цена, тъй като тя се произвежда от възобновяеми източници. Впоследствие всички тези разходи се трупат в цената на тока за потребителите, която очаквано всяка година нараства. 

След серия финансови операции братовчедът на Илиеви се превръща в един от най-мощните хорав бизнеса със зелена енергия. 

В момента Илиев е собственик на няколко водни централи, най-мощната от които е "ВЕЦ Хубча", край Смолян. Отделно фирмите му реализират и десетина проекта за слънчеви и вятърни централи в различни части на България.