Въпрос: Здравейте! Предстои ми пенсиониране. Колко заплати трябва да ми изплати работодателят?
Д.
Отговор: Според чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Този трудов стаж може да е придобит по едно или няколко отделни последователни трудови правоотношения със същия работодател, с или без интервал помежду им. Законът не изисква трудовият стаж да е бил непрекъснат, за да се плати по-големият размер на обезщетението в размер на 6 заплати.
Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ са:
- прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание,
- към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случай, че качеството “пенсионер” е придобито след прекратяване на трудовото правоотношение, обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ не се дължи.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ може да се изплаща само веднъж при прекратяване на трудовото правоотношение.
Често получавам въпрос дали работник следва да получи това обезщетение, ако е работил 10 години на две места, съответно от единия и от другия работодател.
Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща само веднъж, в тези случаи работниците ще имат право на обезщетение при пенсиониране при прекратяване на основния трудов договор, ако към датата на прекратяване отговарят на условието да са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Липсва правно основание работодателят по допълнителния трудов договор да изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяването му
В случай на отказ или неправилно определяне на размера на обезщетението от страна на работодателя, въпросът може да бъде отнесен за решаване пред компетентния съд в 3-годишен давностен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.
Д-р Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор
