Погледите на целия свят в момента са обърнати към Париж и изгорената част на катедралата Нотр Дам - един от символите на Града на любовта. Но малцина са онези, които знаят, че преди повече от век великата катедрала е спасена не от кого да е, а от българсикя майстор-строител Колю Фичето .
Никола Иванов Фичев (1800-1881), известен повече като Колю Фичето, е замесен в една легенда, свързана с прочутата катедрала и разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх.
Журналистът Илия Пехливанов я припомня в своя блог по повод пожара, който изпепели кулата стрела и покрива на Нотр Дам.
Историята е от времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж ( Notre-Dame de Paris), построена шест столетия по-рано, била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки.
Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи, а като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, когото познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично.
Българинът хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.
Майсторът настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените ѝ. Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.
Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.
За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода.
