Оцелелите при трагедията в Хитрино започват да осъзнават какво се е случило. Един от спасителите в първите минути след инцидента проговори в ефир и се разплака заради трагедията.
"Нощта я изкарахме добре. Преляха ми някакви банки. Дойдох си при семейството, но след това, като осъзнах, че приятелите ми ги няма ми стана много тежко. Вече ги няма хората, много е тежко", през сълзи поде той.
"Смятам днес да отидем при роднини на 5 километра от Хитрино. При собствени хора ще сме по-добре. Не ни пускат в селото. Никой нищо не ни казва, евакуирани сме до второ нареждане. На съпругата ми й предстои операция в Плевен, документите ни обаче за вкъщи, как ще си ги вземем, не знам. Ние живеем в горната страна на селото. Имаме разбити прозорци. Нямаме големи поразии. В долната страна на селото е истински ад. Първите къщи са поели ударната вълна. Общината е голяма сграда и е запазила задните къщи", смята Стефан.
"Преди малко звъннах на моя приятел Христо, да питам за Гошко. Не дават голяма надежда. Момчето беше много зле, като го вадих от руините. Аз когато отидох... Гошко е едва 88 набор, страшна работа. Беше хвръкнал на двора. За друг мъж направихме дупка в съседния дувар, за да го изкараме. Жена му беше обезобразена, като го видя, започна да плаче", каза Стефанов.
"Децата в понеделник трябва да са на училище. Не знам какво ще стане. Никой нищо не ни казва. Помощ, не знам.. не разбирам. Има си кризисни центрове за това нещо, ама трябва да се решава бързо. Само прозорци ми трябват на мен, но надолу в селото е същински ад", каза той.
