На 14 април 2018 г. сборната формация „Тоника Домини“ ще направи голям юбилеен концерт в зала „Арена Армеец“.
На концерта „Тоника Домини“ ще излезе пред публиката със симфоничния оркестър на БНР. За юбилейното събитие тримата изпълнители са поканили много свои колеги, които ще се качат на сцената със свои популярни хитове от близкото минало. Всяко събитие, свързано с българската музика, трябва да бъде уважено.
Особено когато говорим за добри и кадърни музиканти. Затова решихме да поговорим с Красимир Гюлмезов, който е най в час с подготовката на концерта. Позволихме си да го разходим в годините и да си спомни за времената, в които хората наистина уважаваха българските творци. Ето какво сподели той за предстоящия концерт, за Ева и Гого от „Тоника“, за съпругата си Вили, за работата си с Лили Иванова, Нели Рангелова, Веселин Маринов и т.н.
- 35 години „Домино“ – бързо или бавно минаха за вас?
- В някои ситуации бързо, в други – бавно. От една страна, си казваш: „Вчера ли беше“, когато разглеждаме наши снимки, афиши и плочи, но от друга страна – 35 години не са никак малко време за един такъв музикален живот на голяма формация. Много неща ти убягват във времето, за други си спомняш. За съжаление, тези години няма да се върнат. Тогава сме били млади, може би по-симпатични…
- Кой е най-трудният период през това време и имало ли е момент, в който сте искали да се откажете?
- Никога не е имало такъв момент при мен, защото съм роден за музикант. От малък се занимавам с музика, още от предучилищна. Не съм от хората, които се отчайват и лесно се отказват от дадени неуспехи. Искам да кажа и на по-младите колеги, които сега започват да се занимават с музика, че ако първата им песен стане хит, не значи, че останалите ще бъдат такива. Пътят на един музикант и певец е много дълъг и не трябва човек бързо да се отказва при първия неуспех. Ако го направи, значи не е роден за тази професия. На мен никога не ми е минавало през акъла да се откажа. Пък аз друго не мога да правя. Е, ако ме притисне животът, вероятно ще правя и нещо друго.
През 97-98-а година беше най-трудно, имаше криза, девалвация на българския лев и нямаше толкова работа за нас. Това важи за всички наши колеги, не сме били само ние. Иначе трудни моменти има винаги, човек трябва да ги приема по-философски и да продължава да се бори. Животът е една борба.
- Сега има ли достатъчно работа?
- Зависи от това какво човек желае и колко иска да получи. Това е валидно за всички професии, не само за музиката. Често виждам хора, които очакват да изкарат милиони от дадена професия и ако не успеят - страдат. Едно е да имаш очаквания и желания, съвсем друго да ги реализираш. Работа винаги има. Ние не сме от хората, които искат да имат много работа. Все още ни търсят, така че не се оплакваме. Винаги може да има повече, но може да има и по-малко. Затова трябва да сме доволни на това. „Тоника Домини” празнува юбилей с голям концерт в „Арена Армеец”
- Защо решихте да направите юбилеен концерт с Ева от „Тоника“ и как върви подготовката? Въобще как се роди идеята да обедините „Тоника“ и „Домино“ през 2014 г.?
- Есента на 2014 г. се обади Ева и каза, че иска да поработим пак заедно. Каза, че нейното желание е да направим албум и концерт в зала 1 на НДК. Може би е преценила, че тогавашният състав на „Фамилия Тоника“ започва да боксува.
Не съм запознат с техните неща, не съм бил в тази формация. След разболяването на Гого и неговата смърт, явно е преценила, че е време за промяна за нея. Решихме да пробваме нещо заедно, защото човек не знае от къде какво може да излезе. Тя е първата солистка на оригиналната „Тоника“, създадена от Стефан Диомов. Концертът в „Арена Армеец“ го предложиха „Сити ентъртеймънт“.
Разровихме се и установихме, че група „Домино“ прави 35 години, а „Тоника“ – 45 години. За първи път в нашия съзнателен живот ни предлагат други хора да организират наше събитие, и то такъв грандиозен концерт. Това е трудоемко събитие – не само като финансов разход, но и като организация е сложно.
Пък предложението е двата юбилея да бъдат със симфоничния оркестър на Българското национално радио, което е рядко събитие и щастие да пееш с толкова добър оркестър.
Решихме да се хвърлим в дълбокото. Ще имаме и много гости. От нашата генерация на първо място е Стефан Диомов, който е създал тази марка, Веселин Маринов, Нели Рангелова. От следващата генерация сме поканили Мариана Попова, Мария Илиева, Любо Киров. Това са много талантливи хора и ще излязат да пеят на живо със симфоничен оркестър. Достатъчно са тези гост-звезди, всички от тях са качествени, талантливи и популярни. Ще бъде удоволствие да пеят с нас на тази сцена. Пък да направим и един мост към следващата генерация.
- От кога се познавате с Ева и какви спомени таите за нейния съпруг Гого?
- Две години работих с Гого в един ансамбъл, докато бях войник. Като се уволних, той ме викна на една вечеря. Тогава дойде Ева и ме поканиха в „Домино“ – да бъда петият член и да върша това, което правеше Стефан Диомов през годините Искаха да ме качат и на сцената, да бъда и певец. Тогава като формация бяха Ева, Гого, Иван Христов и моята съпруга Вили. С тях работихме някъде 7-8 години, даже и в чужбина. После се разделихме за известен период – ние си останахме в България с Вили. Направихме дует „Шик“ и тръгнахме по нашия си път.
- Всички популярни естрадни звезди притежават в дискографията си ваши песни. Кои сте направили с най-голямо вдъхновение и любов?
- Лили Иванова, като най-титулуваната българска певица, е изпяла 7 мои песни, което никак не е малко. Няколко от тях станаха много популярни, а най-известната е може би „За тебе бях“.
С Йорданка Христова и Марги Хранова имам по една песен. Най-много мои песни са изпели обаче Нели Рангелова и Веселин Маринов. Той има една песен отпреди години – „Лятна жълта рокля“, която била голям хит в България. Не мога да не спомена и „Чуй ме“ на Мариана Попова и Орлин Горанов. Истината е, че песните трябва да ги наложиш на пазара и хората да ги научат. Те могат да имат хитов потенциал, но ако не стигнат до хората чрез медиите, те няма как да станат популярни. Със съпругата си Вили и двете им деца
- Носят се легенди, че с Лили Иванова се работи трудно – споделяте ли това схващане, предвид съвместната ви работа?
- Много лесно се работи с Лили Иванова. Тя е човек, който знае каква песен иска, бързо отсича: „Това е песента“ или „Това не е песента“. Няма нищо обидно в това, ако не е харесала някоя моя мелодия. Има повече изисквания, но това говори за професионализъм. Васко Найденов едно време като почнеше да прави дадена песен, можеше да се бави половин година, докато не я изпипа. Доказателство, че са си свършили добре работата е, че техните песни продължават да живеят 30-40 години. Това са златни песни и всички българи ги обичат и пеят.
- Може ли в шоубизнеса да има приятелство и вие с кого запазихте такива отношения?
- Винаги може да има приятелство в шоубизнеса. Това зависи от възпитанието на човек и най-вече от тяхното его, нарцисизъм. Ако днес аз пея на празника на Бургас или Пловдив, утре ще пее някой друг наш колега. Когато организатори са ми искали телефонния номер на колега, винаги го давам.
Трябва да сме по-толерантни един към друг. За съжаление, голяма част от нашите колеги като станат популярни и егото им се покачва по-нагоре. Трябва да се признават всички хора, които са в музикалния бранш и които имат публика, която да я слуша. Както казва Лили Иванова в свое интервю: „Публиката е тази, която ще реши кога да те свали от сцената“. Ако хората не купуват билети за концертите ти и не идват да те гледат, ти сам ще се откажеш. Това си е самата реалност. Аз поддържам приятелски отношения с много изпълнители.
- Били ли сте предаван от изпълнител и замисляли ли сте се да забраните на някого да изпълнява ваши песни, както направиха други ваши колеги?
- Не съм стигал до такива ситуации. Това не са хубави неща. Трябва да има морал и от двете страни.
Песента „За тебе бях“ на Лили Иванова можеше да я изпее и друг, но можеше да не достигне до такъв брой хора. Всяка песен си има съдба и даденият изпълнител или я закарва до хората, или не я. Така че има значение кой певец ще изпее дадената песен, както и самата музика. А забраната за песни е пълен абсурд. Доколкото съм се интересувал, в закона за авторското право няма такъв казус. По-скоро е до морална гледна точка, ако изпълнителят си е развалил отношенията с автора на песента, на него няма да му е приятно да я пее. Музиката обаче не е вещ – стол или панталон, който да пипнеш. Тя е в пространството и щом веднъж е влязла в главите на хората, никога не можеш да изтриеш тази песен от съзнанието на хората. До гроб ще помнят тази песен.
- Толкова години сте заедно на сцената със съпругата ви Виолета и много хора се питат не си ли омръзнахте? Да сте постоянно заедно не изхабява ли отношенията между двама души?
- Ние сме в работата и в живота заедно. Човек трябва да си сложи някакви морални стойности и приоритети в своя семеен живот, които да следва. Нужни са безброй компромиси от двете страни. Вили е по-обрана, аз съм малко по-емоционален. На мен обаче ми минава бързо, докато при нея е по-бавно.
Човек винаги има някаква съблазън извън семейството, но не трябва да се поддава на тези неща. Някои хора си мислят, че като имат три деца и няма никога да се разделят. Не, не е така. Децата порастват, тръгват по своя път, а мъжът и жената трябва да останат заедно. Човек трябва да уважава отношенията си със своя партньор. Превръща се в едно приятелство, не е само любов. Това е едно истинско и стойностно партньорство.
Затова сме толкова години заедно с Вили. Тази година дори имаме 30-годишен юбилей от брака ни. Промяна човек лесно може да намери, но повечето хора се бъркат, че вторият брак ще бъде по-успешен от първия. Има такива случаи, но са голяма рядкост. Следващият партньор ще бъде по-лош от първия, третият по-лош от втория и т.н. Поне аз така разсъждавам…
