С криминалния психолог Росен Йорданов разговаря Димитър Мартинов
- Г-н Йорданов, какво може да се каже за убиеца на детето, намерено в куфара, като се изследва почеркът на престъплението?
- Категорично не мога да подкрепя теориите, че това е заможен човек, богат човек, че мъж го е извършил, и то, казани с такава убеденост. Това са абсолютно фриволни заключения. Много неща трябва да станат ясни от съдебно- психиатричната експертиза
Подробности и детайли, които трябва да дадат по-ясна картина за травмите по детето.
В такива ситуации най-често това се дължи на проблеми от семейно-битов характер. Първо обаче трябва да сме сигурни, че сме изключили сексуалните мотиви. Ако обаче детето има травми по лицето, това обикновено е израз на лично отношение и опит за деперсонализация на жертвата. Това е безсилен гняв, който насочва най-често към хора, които са имали проблеми с отглеждането, с грижата за детето. Много вероятно е да е негов близък.
Трябва да се види експертизата. Трябва да се видят данните от местопроизшествието.
Това, че детето е убито на друго място, показва, че убиецът е имал известна степен на организираност. Той не е бил толкова импулсивен, което предполага смесен тип поведение.
Тоест хем да извършиш убийството с гняв, хем да се опиташ да установиш контрол над действията си и да прикриеш деянието. Много често това предполага и един друг компонент - съучастие или втори извършител. Може да допуснем подобни неща.
- Детето е било увито голо в чисто нова кърпа и поставено в ембрионална поза.
- Това още повече насочва към хипотезата, че действието е извършено от близък човек. Майка, баща, баба, леля - някой, който се е грижил за него от самото начало. Вероятно житейска история е довела до чувство за провал. Явно е имало отключващо събитие, което задейства натрупаното напрежение и води до такива трагични действия. Така че това е още един компонент, който насочва към човек, който се грижи за детето.
- Главата на детето е била блъскана в твърд предмет.
- Главата и шията са области, които, когато има наранявания, насочват към близки. Това, че детето е обезобразено и обект на агресията е станала главата, е проява на две неща. Първо, че извършителят е неорганизиран - извършителят е действал импулсивно. Това е израз на смесена емоция между гняв, ярост и отчаяние. Ако не беше така, най-вероятно щеше да се потърси по-хуманен начин за умъртвяване.
Очевидно е, че това дете е гледано. Полагани са грижи за него, затова този акт навежда на такива мисли.
Не искам да съм категоричен, но според мен това е дело на жена. Често сме били свидетели на такива импулсивни действия на жени.
Важен е обаче не полът, а импулсивният момент, емоционалният акт на деянието Това е човек, който очевидно трудно се оправя с живота. Детето е била една допълнителна тежест за самия извършител. В психологически план това може да е всичко - провал, раздяла, загуба на нещо.
- А това, че детето е намерено в ембрионална поза?
- Навежда на майка, но може да не е биологична. Това е по-скоро символика. По-скоро насоката трябва да е към човек, който е полагал грижи за него. Когато се установи самоличността на детето, може да не се стигне до родител.
По-важен е актът на импулсивното, яростно умъртвяване. Може би детето е имало някакви дефицити, за да предизвика тази агресия. Тя е кумулативна, трупана.
Впоследствие това дете е било пренесено, което вече е елемент на организираност. Тоест този извършител или се е организирал, или му е било помогнато от друг човек.
Обикновено в такива ситуации по-скоро можем да говорим за млад човек. Някъде около 30 г., по-скоро жена.
- Може ли извършителят да не е искал да убие детето?
- В състояние на остър афект е трудно да се предполага какво е искал убиецът. За цел може да се говори при планирано деяние. Иначе е невъзможно.
Убиецът има силни чувства. Вероятно усеща вина, защото този силен афект предполага силно угризение Не съм съгласен с теорията за психопат, който няма никакво чувство за вина. Напротив, тези престъпления стават, когато човек изпитва контрастиращи чувства към жертвата си.
Това е нормално състояние на хората. Много често на майките им омръзва гледането на детето. Това обаче не е социално приемлив мотив.
Човек обаче губи от работата си, от социалните си контакти и нормалната си среда. Това може и да доведе до директен акт на агресия, но чувствата се натрупват. Тогава сме по-груби, по-невъздържани към детето.
Аз допускам, че емоционалната динамика е повлияла при този акт. Може да допуснем, че детето е имало някакви ограничения - като ментални например. Може да е имало някакво друго заболяване, което да е изисквало специални грижи.
Не бързам да кажа, че извършителят е биологичната майка, защото трябва да излязат други детайли. Може детето да е осиновено и този, който го е гледал, да не се е справял. Може и детето да е нежелано родено.
Трябва да се видят данните от местопроизшествието, от съдебномедицинската и психиатричната експертиза.
- Следи ли убиецът на детето информациите, които излизат по медиите?
- О, със сигурност. Напълно сигурен съм, че го прави. Може и той самият да има някакъв проблем, който да снижава самоконтрола му и да усилва усещането за разпад. Може да е проблем със социалната адаптация, с работата. Може да има и вредни навици, дори зависимости. Може и да му
липсва достатъчно подкрепа Това обаче са само разсъждения.
- А това, че въпреки ударите детето е било удушено?
- Още повече насочва към роднина. Просто това са много ясни индикатори, още повече че самото престъпление е неорганизирано. Макар после да има други елементи на организираност, те може да не са дело на самия убиец, а на негов помагач. Това обаче са само разсъждения на база на предварителна информация. Докато не се знае кое е детето, няма как да се каже нищо категорично.
