Великденският заек е един от най-разпространените и познати символи на Великден. Как се е зародила легендата за дългоушкото и каква е неговата роля за празника?
Слуховете за Великденския заек тръгват още от XIII. век, от района на днешна Германия. Там всяка пролет хората почитали богинята на плодородието Еостра и в нейна чест организирали пищни тържества. Легендите разказват, че един от символите на богинята и нейна дясна ръка била красива птица, която един ден неочаквано се превърнала в див заек. Но тъй като заекът останал с душа на птица, той продължил да прави гнезда и да ги пълни с шарени яйца.
Някои ще попитат „Защо точно заек?“. Малко хора знаят, че всъщност дългоушкото е символ на плодородието, благоденствието и просперитета . Всяка пролет зайчетата увеличават семейството си, като раждат по няколко малки, а размножителният период продължава чак до октомври. Затова зайците се превръщат в емблема на зараждането на нов живот, също както пролетта.
По-късно, около XVIII. век, германските емигранти пренесли историята за Великденския заек в Пенсилвания, САЩ. Скоро след това из континента се разнесла легендата за див заек, който снася шарени яйца, когато се запролети. Часове преди Великден той обикаля домовете на хората и скрива яйцата в предварително украсени и подготвени от децата гнезда (най-често от стари шапки). С времето американците променили образа на Великденския заек и го превърнали в един от символите на празника Възкресение.
Също както Дядо Коледа буди любопитството у хората, провокирайки ги да търсят отговори на какви ли не въпроси, свързани с него, и Великденският заек не остава по-назад. Така започнало и „разследването“ на тема, къде живее дългоухият приятел.
Според някои легенди неговото местоположение е неразгадана тайна. Знае се само, че заекът обитава уютна хралупа дълбоко под земята, където никой не може да го открие. Там той съхранява запасите си от шарени яйца, шоколадови бонбони и други лакомства.
Според други В еликденският заек живее някъде в района на Великденския остров, а до дома му имало тайна пътека, която криволичела между каменните статуи - моаи. Дългоушкото избрал именно това място, тъй като се чувствал сигурен и защитен от тях и така бил спокоен, че ще опази „богатството“, което трупал през годината.
