Това е наистина покъртителна история за несломимия дух на една българка от Егейска Македония, която живее в къщата на улица „Гладстон” 13 в Пловдив. Сградата от 1923 година е дарена на Македонските дружества в Пловдив и е известна в града като централата на ВМРО-НИЕ.
Внушителен портрет на собственичката - Ангела хаджи Георгиева - баба Хаджийка, е сложен на втория етаж. Историята разказа за „Марица” д-р Лилия Учкунова - председател на Македонското културно просветно дружество „Гоце Делчев” в Пловдив и общински съветник от ПФ.
„Ангела Георгиева е родена е през 1846 година в с. Просечен, Драмско. Омъжва се за младият учител Георги Попиванов, който бил наистина много образован и знаел гръцки и български език. Двамата имат 12 деца, но 11-те им рожби умират рано и остава само синът им Илия. Ангела и Георги намират сили да продължат и стават истински благодетели. Георги учителствува пет години, преподавал е на гръцки език, но от 1870 година започва да въвежда българския език в училището и църквата.
Това не се харесало на гърците и те търсили начини да му напакостят. След петата година той се отказва от учителската професия, но не и от учителското дело и се захваща с търговия на тютюн. Имал невероятен нюх и развивал търговията си в Петербург, Москва, Дрезден и Виена. Така станал много богат. Ангела се отдава на благотворителност. Двамата построяват българско училище в с. Просечен. Георги се включва в националната борба за църковна независимост и срещу гърцизма в Драмско.
Със съпругата си стават хаджии, започнали да я наричат баба Хаджийка. На път от една сделка към дома Георги е разсечен от гърците през май 1909 година. Тогава синът Илия, за когото се знае, че бил много начетен и владеел пет езика, поема тежката търговска служба на баща си. Младежът също просперира, но само след пет години и той е убит от гърците. Междувременно успява да създаде семейство и има син Георги. След като и Илия загива баба Хаджийка остава сама, но въпреки това продължава търговията с тютюн. През 1913 година тя напуска родния край и идва в Пловдив в къщата на „Гладстон”13.
Голяма част от търговските дела завещава на братовия си син Дичо Гичев, а тя започва широка благотворителна дейност. През 1913 година много българи бягат от Егейска Македония и идват в Пловдив. Жените са връзвали около кръста си жълтиците, нарамвали са торбичка с храна и дрехи, вземали са децата и са се спасявали.
Лодкарите са им искали много злато и въпреки това са проявявали жестокост. Когато се качвала майка с бебе, те са дръпвали лодката и за да запази равновесие, жената била принудена да изпусне рожбата си във водата. Тогава в Пловдив идват много бежанци и се заселват основно в "Кючук Париж". Сред тях е имало сираци и баба Хаджийка се е грижела за децата като родна майка.
На първия етаж в къщата си тя отваря трапезария, наричали са я Майка на бедните. Прави завещание през 1923 година и дарява къщата на т. нар. македонски братства (сега дружества). Нейната воля е къщата да бъде дом на бедните бежанци от Македония. Умира през 1933 година.
