Пациент благодари на джипито си с две шепи орехи от сърце
“Докторке, не мога повече да държа, бебето тръгва”, извикала при поредната контракция жителка на смолянското с. Чокманово, докато джипито ѝ д-р Снежана Бакърова я транспортирала към болницата.
Лекарката я свалила на поляната и раждането започнало.
След като го повила, д-р Бакърова намерила и място, където имат обхват мобилните телефони, за да съобщи радостната новина на бащата.
“Това е случай в практиката ми, който никога няма да забравя. Едно от трите деца на жената ми се беше обадило, че тя има бъбречна криза, а се оказа, че ражда 4-о.
Не знаех, че е бременна, тъй като не бе идвала с месеци на преглед”, разказва д-р Бакърова. Тя
бе избрана
единодушно
за “Бедуин
на годината”
от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Бакърова обслужва най-много населени места - 29.
Семейната докторка от Родопите е израждала и друга пациентка при необичайни обстоятелства. Жената имала цветна бременност и не подозирала, че чака дете. Когато д-р Бакърова пристигнала в дома ѝ, нямало време за болница. За капак и токът угаснал. Раждането приключило благополучно и бебето проплакало в леглото на майка си.
“Джипито на село се сблъсква със ситуации от всякакъв характер, за които трябва да бъде подготвено. Не може да разглежда болния на парче, както правят тесните специалисти. Длъжен е да знае от всичко и да реагира адекватно, за да спаси живот”, обяснява д-р Бакърова.
Пред такова изпитание била изправена при пациент от Смилян с алергичен шок след ухапване от пчела. Мъжът бил хипертоник, кръвното му се сринало, ноктите започнали да посиняват.
Лекарката веднага поставила инжекция и до идването на Бърза помощ от Смолян състоянието на пострадалия било овладяно.
“Като чуя, че някой е ужилен от насекомо, гледам да стигна до него по най-бързия начин. Ако не се направи необходимото в рамките на минути, човекът може да умре”, посочва докторката.
Нерядко ѝ се случва да
катери и баири,
за да стигне до
пациентите си
По козя пътека стига до с. Димово, където живеят само 4-ма души - двама възрастни със сина си и техен съсед. До селото има проходим път за автомобили само донякъде. Нататък се върви 40 минути по стръмен хълм.
Преди 2 г. д-р Бакърова получила обаждане, че дядо от Димово е зле. Лекарката се опитала да се придвижи с кон, предложен от сина на пенсионера, но нямала опит и се отказала. Поела пеша, натоварена със спешна чанта, апарат за електрокардиограма и кислородна бутилка.
Успяла да отиде до дома на болния и му дала първа помощ. После пък видяла зор, докато намери обхват на мобилен оператор, за да се обади на тел. 112. Мъже от съседни махали пренесли дядото с одеяло до линейката.
Установило се, че възрастният е с много силна анемия. От лабораторията после се обаждали на лекарката да питат как е възможно да е жив с 60 хемоглобин.
Според д-р Бакърова заради лошите комуникации и трудното обслужване на населението все по-малко джипита поемат практики в отдалечените райони.
Тя признава, че отишла в Смилян заради съпруга си, който е родом оттам.
“Мечтата на един новозавършил медик е да бъде назначен в клиника. Това обаче с мен не се случи. Направих компромис в името на мъжа си, с когото много се разбираме.
След 25 г. стаж мога да кажа, че не съжалявам за работата си на село”, казва д-р Бакърова.
Благодарна е на съдбата, че в началото на практиката си попаднала в добър колектив - по-възрастен доктор, акушерка и медсестра. Колегите ѝ помогнали да натрупа ценен опит в професията.
Работила като участъков лекар от 1990 до 2000 г. Един от първите ѝ случаи от това време бил възрастен мъж с инсулт. Паникьосаната му жена се обадила по телефона на докторката и съобщила единствено, че болният диша трудно и езикът му е надебелял.
Бабата не разрешила на младата лекарка да го закара в болница и се наложило в линейката да го обдишва и да му слага системи.
“За мой късмет и за щастие на дядото той прескочи трапа. Живя още 8 г. след това”, обяснява д-р Бъкърова.
При старта на здравната реформа тя вече имала подготовка в лечението на различни заболявания на пациенти от всякакви възрасти - от бебета до старци. Знаела и как да се оправи с купищата документация.
През цялото време семейството я подкрепяло. Децата ѝ също са поели нейния път - дъщеря ѝ е III курс медицина, а синът вече работи като лекар в частна болница.
“Те едва ли ще се върнат в Смилян”, признава майка им.
Д-р Димитър Ковачев, който е джипи в Кърджали и 3 села, също смята, че
млади медици
трудно ще дойдат
в неблагоприятните райони. В малките населени места няма училища за децата на лекарите, не може да бъде осигурен и социален живот за семействата им.
Другият проблем е, че повечето от жителите на селата около Кърджали говорят на турски и не владеят свободно български.
“Сакънтия ми е”, така обикновено описвали оплакванията си възрастните. Изразът означава, че не се чувстват добре.
“При подобна бедна анамнеза започваш да прехвърляш в главата си десетки възможности.
Преглеждаш болния, задаваш му куп въпроси, на които той не може да отговори смислено, а това затруднява диагностиката”, обяснява медикът.
Д-р Ковачев има
помощник от
турския етнос,
за да осъществява комуникацията с пациентите. Според него не само езикът създава проблем, но и ниската здравна култура и неграмотността в отдалечените райони.
Хората нямали представа, че един скандал вкъщи може да бъде причина да получат сърцебиене и да се чувстват напрегнати. По думите на лекаря болшинството са и бедни и не са в състояние да отделят пари за медикаменти.
“Как да лекуваш безработен или пенсионер със съвременни лекарства, когато не може да си купи дори храна”, пита риторично д-р Ковачев. Той се сблъсква и с нежеланието на жителите на малките села да ходят на прегледи от страх, безпаричие и липса на здравна грамотност.
За пациентите е трудно да стигнат до джипито си, тъй като нямат транспорт. Затова лекарят пътува до махалите с високопроходим автомобил, но там често има друга пречка - домашните кучета, пуснати на свобода.
“В такива случаи спираме с помощника ми на 50 м от дома, където отиваме, и той се провиква. От всички съседни къщи обаче се спускат кучета към нас и не можем да излезем от колата”, разказва семейният доктор.
“Тогава обитателите на махалата излизат да приберат псетата, за да може джипито да стигне до болния. Зимата, когато преспи затрупат пътищата, ситуацията става още по-сложна”, уточнява д-р Ковачев.
По думите му, въпреки че по изборите се прави нещо за подобряване на инфраструктурата на труднодостъпните села, проблемът със застаряващото население с ниска здравна грамотност остава. Джипитата, които обслужват тези жители, не са в състояние да поддържат здравни служби, за да предоставят по-добра медицинска помощ. Причината е, че помещенията трябва да разполагат с пълно оборудване, което струва поне 20 000 лв.
“Неоправдано е и да наемеш санитарка срещу заплата и осигуровки, при положение че в селото ще преглеждаш 2-3 дни в седмицата. Районната здравна инспекция пък поставя изискване за топла вода, а в някои населени места няма и студена”, обяснява абсурдите д-р Ковачев.
Той обаче не мисли да се отказва от практиката си на семеен лекар в Кърджали и региона, както са направили половината от колегите му там.
“Обичам професията си и съм привързан към пациентите, които са добродушни и сърдечни”, казва лекарят.
Най-скъпият подарък за него са две шепи орехи, оставени преди време в найлонова торбичка пред кабинета му. “Вътре имаше бележка, на която
бе изписано с
правописни
грешки:
“за дукторъ”
Подател нямаше.
Пациентът е почувствал необходимост да ми благодари и го е направил по свой начин. Ето тези жестове ме крепят и ми дават увереност, че трябва да продължа”, коментира д-р Димитър Ковачев.
