Лекарят патриот, който напусна високоплатена работа в Германия, заради България, издържа едва два месеца-Вижте какво се случи!

Той твърди, че лекари се държат нечовешки с пациенти, оперират без нужда, за да има оборот.Болни са връзвани за леглата, въпреки че са в съзнание след излизане от упойка, разказа пред bTV доц. Генчев.

От болница "Света Анна" казаха, че ще пуснат жалба до Българския лекарски съюз "във връзка с неверните твърдения на доцент Генчев за лошо отношение към пациентите", пише „Стандарт”.

"Лекарите да оперират пациенти, без да е нужно, е един световен феномен", каза докторът. "Това е може би и една от причините защо исках да имам собствена клиника. Просто защото по цял свят движеща сила стават все повече финансовите резултати и все по-малко резултатите, които показваме като лекари. Това е нещо, което на мен ми е пречело и което съм искал да променя и това може би е било основната причина да искам да съм началник на клиника", твърди доцентът.

Според него се случили три неща в болница "Св. Анна", които направили промяната абсолютно невъзможна.

"Първото нещо, което е - бяха ми отнети всички възможности да контролирам назначаването и израстването на персонала. Могат да бъдат назначавани хора без мое знание и одобрение, могат да бъдат повишавани хора в длъжност без мое знание и одобрение и това означава, че аз практически нямам никакъв контрол над персонала.

Второто нещо - бе ми отнето правото да вземам крайното решение за това как един пациент ще се лекува. Като началник клиника вие имате право да кажете, особено в спорни ситуации:"Ние ще направим това". Две седмици преди да напусна, беше назначен ръководител на клиниката, аз бях началник, той беше методичен ръководител на клиниката, и при първото ни общо посещение при пациент бяхме на различно мнение и тогава разбрах, че няма как това да продължи по този начин", казва доцент Генчев. 

Третото нещо, което преляло чашата на търпението му, било нечовешко отношение от страна на лекари към пациенти. Той разказа как е намерил 65-годишна жена с мозъчна операция да лежи в пълно съзнание вързана.

"Тя ме молеше да я отвържа. Опитах се да накарам персонала да я отвърже и те дълго време ми отказваха. Аз водих може би един час битка с тях, докато това се случи.", казва докторът.

По думите му едва ли връзването е било с медицинска цел при пациент с ясно съзнание, който иска да бъде развързан. "В Германия, ако влезете в едно такова отделение, вие не виждате нито един пациент вързан", допълни доцентът.

"Връзването на пациенти очевидно е практика, което мен много ме натоварваше. Стигна се до там, че аз до такава степен се притесних, че престанах да си оперирам пациентите в клиниката, ходих по частни болници да оперирам мои пациенти. Тогава разбрах, че всичко се обезсмисля - как може аз като началник клиника да искам да оперирам пациенти в една частна структура. Звучи като губене на време". 

Лекарят споделя още, че екипът, с който е работил в болница "Св. Анна", е бил страхотен. Според него проблемът е в организацията, няма ред. "Всичко се свежда до това. За парите, които даваме, можем да получим по-добро здравеопазване. Премиерът най-вероятно е прав, че изтичат някъде пари", коментира доцентът.

Доц. Генчев каза, че ще остане да работи в България, ще развива частната си практика, където вече никой не може да му каже какво ще прави.


Брат му е автор на стъкления купол на Ларгото

Доцент Марин Генчев има брат близнак - архитект Христо Генчев, който е работил във Великобритания и Австрия, а сега има проектантска фирма тук. Архитектът е завършил техническия университет във Варна, но е работил в чужбина. Негово проектантско бюро за фасади и външни конструкции стои зад проектирането на сградите на музея на БМВ в Мюнхен, международния изложбен център в Абу Даби, разширението на Британския музей, олимпийското село в Лондон, библиотеката на Виенския университет по икономика и бизнес. Фирмата му беше избрана да направи нов проект за стъкления купол, който бе поставен на Ларгото между Президентството и Министерския съвет в София.

Крушката си има опашка, родолюбието - също. Тази българска поговорка важи с пълна сила за близнаците Генчеви и по майчина, и по бащина линия. Баща им архитект Христо Генчев е един от най-изявените урбанисти, изследователи и учени у нас. 81-годишният габровец е доктор на техническите науки с диплома от университета в Грац. 

В зората на демокрацията, през 1992 г., дори е бил кандидат за вицепрезидент на България в екип с Димитър Попов. Една от причините за неуспеха му вероятно е, че никога през живота си не е членувал в политическа партия. Баща му е лекар, а майка му - учителка, родена и израснала във Виена. Там се запознали. След като завършва образованието си в Италия, на връщане баща му се отбива в столицата на Австрия и се вижда с дама, с която са си кореспондирали. Пламва романтична любов. Семейството се премества в София, когато синът им Христо трябва да се запише в гимназията. После започва да следва архитектура, прави докторска дисертация в Грац и оттам тръгва кариерата му.

На разкопките на източната порта на Сердика се запознава с Елена Петрова, за която се омъжва. Тя завършва архитектура в София, учи реставрация в Рим и история в София. Дядото на съпругата на арх. Генчев-старши - арх. Елена Петрова-Генчева, по бащина линия е известният столичен хирург Асен Петров. На 3 юли 1895 г. той оказва първа помощ на ранения на 100 метра от къщата му в София министър-председател Стефан Стамболов. Лекарят е завършил гимназия в прочутия тогава лицей "Свети Сава" в Букурещ и медицина в Монпелие. По-късно специализира хирургия в Париж и Виена. Д-р Петров се завръща в България и в продължение на 25 г. ръководи хирургичното отделение на Александровската болница.