Лице в лице
Да започнем с него. Когато повдигате вежди за част от секундата, Вие призовавате околните към общуване и привличате вниманието им към себе си. Ако се втренчите в челото на събеседника си – малко над веждите, държанието Ви внушава респект, дори плаши, и може да застави да замълчи дори най-големия досадник. Не, не става въпрос за властния поглед – за да го постигнете, трябва да присвиете клепачи и за нищо на света да не отклонявате първи очи от тези на човека отсреща. Всъщност играта с очи винаги прави силно впечатление на околните. Разширените зеници например предизвикват ответна реакция – човек гледа така хората, които харесва (ето защо полумракът винаги става романтична атмосфера). И обратното – зениците с размер на топлийки плашат, затова не се вторачвайте в ярък източник на светлина, преди да погледнете този, на когото искате да се харесате.
Трябва да знаете и друго: Вие можете да създавате около себе си атмосфера на доброжелателност просто като се смеете и кимате – нещо много заразително. Внимавайте обаче как го правите: ако се усмихвате с плътно стиснати устни, значи показвате, че не искате да общувате. Кривата усмивка демонстрира сарказъм, а хиленето ще накара околните да Ви сложат етикета „глупак/глупачка“.
И нещо много важно: хората, които се разбират идеално, се движат синхронно – почти като в танц. Следователно нищо не Ви пречи да създадете илюзия за взаимно разбирателство, като копирате ръкомаханията, усмивките, кимането с глава и прочее на събеседника си.
