Личната икономка на Ванга разкри тайни за живота на пророчицата

Работила е като готвач, но най-известна в региона е като „личната икономка” на Ванга. Вдовица, майка на четири деца. С пророчицата от Рупите се познава от далечната 1963-та, когато за първи път я посещава по личен въпрос. 

Грижела се е и за църквата на Ванга по изричното желание на незрящата ясновидка. 

Венета Шарова познава в детайли бита на феномена от Рупите, семейното и „деловото” обкръжение на пророчицата, била е неотлъчно до нея до самата й кончина. 

„Нямаше нещо, което да й откажа. А пък Ванга всеки Божи петък идваше в Лешница при своята кума, която е моя съседка. И сега още чувствам присъствието й около мен”, споделя икономката на Вангелия Гущерова, която се съгласи да даде единственото си интервю за българска медия на „ШОУ”. 

- Венета, по какъв повод се запознахте с Ванга?
- Ще ви разкажа, но първо искам да ви споделя един мой сън – за къщата на Ванга. Тя 10 години стоя заключена, без да се обитава. Бях готвачка в резиденцията в Сандански и живеех в апартамента на сестра ми. И една нощ в съня си чувам, че на вратата се хлопа. Излизам, виждам, че няма никакъв човек, и пак лягам. Но съм неспокойна.
Ставам заранта, хващам първия рейс и тръгвам за Петрич. И отивам при г-н Вълчев...

- При окръжния прокурор Димитър Вълчев, който е бил осиновен от Ванга?
- Да, при него. Защото всъщност леля Ванга ме събуди в съня. Звъня на вратата му, човекът вече тръгваше на работа... Но ме посрещна и вика: 

„Венче, идваш като по поръчка

Показа се вода на етажа, сега се наводняват тоалетната, банята...” Значи, това ме е събудило да стана. „Отиваш в къщата, изчакваш пазача, аз ще дойда и ще видим какво ще направим”. 
Отиваме в съвета, където са оставени ключовете за къщата...

- Близките на Ванга нямат ли ключове?
- Никой няма, всичко беше предала. Отива служителка на съвета, отключват ни вратата, аз вече не можах да се стърпя, защото знам какви са условията... И когато влизаме в преддверието, където е чудотворната икона, където е бялата й кухня, всичко в салончето на втория етаж плува във вода... Бях с маратонки, които просто потъваха в плюшения килим, толкова беше напоен с вода. Аз се разплаквам с глас и тръгвам нагоре по дървените стълбички към етажа – между първия и втория етаж й беше банята и тоалетната. 

И като отваряме вратата – водата потича надолу. През това време с пазача успяваме салонния бюфет, който още си стои отвън, и в него се съхраняват всички обувки, подарени на леля Ванга, да го подхванем, не знам като жена откъде ми е дошла тази сила, да го вдигнем и да разместим всичко. Издърпваме мокета отдолу, изваждаме и другите мокети, изкарваме ги отвън и ги оставяме на съхранение да ги перат и да ги сушат. 

Събуди ме нейният сън да ида на Петрич!

- Вярно ли е, че ви е спасила живота?
- Излекува ме на три пъти. Първия път, когато бях млада булка, по тялото ми се появи сърбеж. Ванга ми каза да й занеса един буркан мед, стоя при нея, не знам какво е правила, но когато ми го върна, сърбежът ми мина. Втория път, точно след раждането на дъщеря ми, бях получила възпаление на гърдите, не можех да кърмя, много ме болеше... Тогава Ванга ми каза да омеся три колачета, да ги посипя със захар и да ги оставя на синура между две села. И след третото раждане получих същия проблем. Ванга ме спаси, като ми препоръча компреси със счукан и силно осолен магданоз. 

Когато пръстът на ръката ми тръгна да загнива, Ванга пак ми помогна. Пращаше нейната кума да идва вкъщи да готви и шета, защото аз бях много зле. Оправих се, но смъкването на костта остана. И досега не мога да си сгъвам пръста. 

И оттогава, когато се случи това с пръста ми, Ванга ме пое под крилото си. Каза ми да кръстя малкия си син Димитър, а да му викаме Литко. 

За благодарност бях решила да подаря на Ванга най-хубавата черга от чеиза на майка ми – огромна, черно-червена. Отивам и й казвам: „Лельо Ванге, това ми е най-скъпият спомен, защото е от майка ми. Когато имаш нужда от нещо, от помощ, аз ще бъда винаги до теб”. 

И когато решиха вече да се прави храмът...

- ... това вече е в началото на 90-те...
- ... да, децата ми вече бяха поизраснали, ходех по всяко време, когато бях свободна, при нея. В градината влизах да й помагам, каквото има – да се поизчисти... Каквото ме е накарвала – не съм казвала: „Не мога”. 

- Били сте й много благодарна. 
- Прекалено много. Чистила съм до основи всичко в къщичката на Рупите, 

където е имало нещо скришно, дето се вика, аз го знам... 

И ако трябва, аз го понамествам, друг да не го намери. И накрая, когато решиха вече да се открива църквата, Ванга и синът й Димитър Вълчев казаха, че аз трябва да замина да работя в църквата. 

- Наскоро се писа, че Ванга оставила някакво „съкровище”. Знаете ли нещо повече за това?
- Вижте какво, тя каквото е имала – пари, беше го предала в банката, там беше предала и ключовете...

- А защо не ги е предала на роднините си?
- Мисля, че даде достатъчно на децата. Защото държавата вече беше започнала да я закриля. Имаше си жена, която служеше при нея, от съвета. Имаше пазачи. Сестра й също си работеше при нея. После снахичката й поработи при нея. Това са си вече нейни усмотрения. Всеки знае най-добре какво е дал на близките си. Но мисля, че тя даде. 

- Беше ли доволна Ванга от църквата на Рупите, защото навремето много се писа, че не искала да е на това място, че не одобрявала стенописите /явно ги е „виждала” с вътрешния си взор/, че е имало проблеми с освещаването...
- Първоначално майсторите, от Враца ли бяха, не помня, искаха да я направят до реката, там изкопаха трап за основите. Те бяха с шестоъгълна форма. Обаче после Ванга реши оттатък реката да я направят. 
Когато багерите започнаха да копаят, 

от дъното излезе вода

Много чакъл изсипаха. 

В момента, когато донасяха желязото от „Кремиковци” с КАМАЗ, ние седяхме с Ванга вън на пейката. Идва някакъв мъж и ми маха с ръка да отида. Ванга ми вика: „Иди”. И аз отивам, а той вика: „Изпратен съм от „Кремиковци” да донеса цял КАМАЗ желязо. Питайте Ванга къде да го сложим”. Аз я питам, тя ми каза къде да го остави, връщам се при шофьора и му предавам какво ми е казала Ванга, той го разтовари и после вика: „А сега кой ще ми подпише документа, че съм донесъл желязото?” 

- Ванга беше грамотна, нали?
- Да, печат с ръката, обаче ми вика: „Венетка, подпиши на човека, каквото трябва, вземи фактурата и когато дойде Митко, ще му я предадеш”. 

Значи, ми е имала доверие. Много съм й помагала. От работа съм бягала, за да отида при нея. От каквото е имала нужда – никога не съм отказвала. 

- Обикновено от какво имаше нужда Ванга?
- Тя можеше сама да си прави всичко. Когато дойдоха годините на кризата, тя ми каза: „Чедо, ти имаш маненки деца, няма кой да ти помага, донеси брашно да направим трамо кори”. Това е домашна юфка. И наточихме кори. А каква мътеница биеше! 

- Имаше ли си любимци от по-известните личности, които е приемала? 
- Всякакви приемаше. Нейната приятелка Лилито съм я виждала с дънчиците скъсаните навремето, млада като беше още. 

- Вие присъствахте ли на разговора им?
- Аз си имах една позиция: всеки си има лични неща, за които иска да пита, и ако си умен, трябва да излезеш. Аз й се извинявах. Викам: „Лельо Ванге, аз отивам в градината...”. – „Ама ти се върни, върни...” – „Ще се върна след малко”. 
Те от нея не се притесняват, защото тя не ги вижда, но аз ги виждам и пред мен по се притесняват да си кажат болката. 

- Не са искали да тръгват клюки. И все пак не ви ли разказа нещо за по-известните хора, които са били при нея? Например – за Людмила Живкова? 
- За Людмила Живкова Ванга си казваше, че нейната смърт просто й е открадната. Че 

не й се е показало, че Людмила ще свърши

Може да е видяла жената, но не е коментирано. И си е преболедувала за нея, това го знам. 

Ванга е искала да направи в Петрич детска градина. Отива при Тодор Живков и му казва: „Тошо, аз искам така и така да направя, с парите си...” И тогава той й казал: „Ванге, аз имам хора около мен, ще питам и ще ти се обадя”. Обаче петричани не направиха детската градина да я славят. Тя искаше да остави спомен. Петрич много се възползваше от нея – хотелски части, хората стояха с месеци да чакат, за да влязат при нея... Ванга много даде за Петрич. 

- Но детската градина, макар и изцяло с нейни средства, не беше построена? 
- Не, не я построиха. 

- Тодор Живков ли не е дал разрешение?
- Той може да е разрешил, но знаеш ли местните... А тя много даде на хората. И напътствия, и кой какво да прави – на някого му убили детето, тя няма да каже кой го е убил, но ги насочваше... 

Една група ученици отиват от Петрич на морето и вечерта, когато учителката заспала, излизат три момичета и влизат да плуват към шамандурите, където било опасно, вълната ги грабва и децата се удавят. 

И сутринта ха да излязат децата, учителката да ги прибере, децата ги няма. Учителите веднага звънят на родителите в Петрич да ходят при леля Ванга да питат какво е станало. И тя им казва: 

„На еди-колко си метра са, на някаква скала...” 

Водолазите обаче влизали, влизали, не могли да ги открият. Пак се обадили на Ванга. Тя казала: „Залепили са се в скалата...”, това го е разказвала лично на моята съседка. И вече видяла как рибите ги нападат гушите да им ядат. Защото те са били ударени в някаква скала. 

Затова аз се възмущавам някой като каже: „Ванга лъжеше!”. Няма такова нещо. Ванга не лъжеше и казваше истината, но имаше моменти, когато не казваше. 

„Няма да издържат, ако им кажа какво виждам”

обясняваше Ванга. 

- След смъртта на Ванга започна да се говори, че от ДС са й слагали подслушватели в стаите, че са опитвали да я вербуват за агент, че от тайните служби са й давали подбрана информация... Така ли беше?
- Какво да ви кажа – в църквата й влизаха всякакви хора – българи, цигани, прости, учени, бедни, богати...

- Храмът е за всички...
- И с дома й беше така. При нея идваха откъде ли не и всякакви хора. Идвали са много политици. Петър Стоянов е идвал. Влиза с първите бели гладиоли в храма. Желю Желев беше до мен на погребението. Един от охраната му после го виждах тук в полицията момчето. 

От ДС също ходеха при нея. Един голям началник, възрастен, забравих му името, дойде с джипа, и тя ми вика: „Иди, Венетке, и кажи на този човек с джипа да влезе!”. Аз отидох и му казах да влезе, защото Ванга го кани. 

- Гробът на Ванга също се бил наводнил...
- Няма такова нещо. Когато гробът на леля Ванга се направи, вода не е излизала. Той е зазидан с тухли отдолу. 

Когато я докараха вече починала от Правителствена болница, аз всяка Божа минута минавах от главата до краката, взимах цветя, пари, кой, каквото й е оставил, и ги слагах в кашони, за да не са върху нея. Единствено изпълних волята на нейните близки от Струмица – Кольо Златаря, който е още жив, има златарско ателие в Струмица, и на един зъботехник – Ацо. Те сложиха пари и ми казаха: „Венче, виж какво ще направиш, за да минат с леля”. Аз ги взех, не знам каква валута са били, бяха сгънати, но ги сложих в джоба на костюмчето, с което беше облечена леля Ванга. 

И на нощното бдение всички се разбягаха

аз останах да спя на една пейка и имаше една майка – аптекарка със сина си. Питах я на какво се дължи това, че в момента, когато вземат да й целуват ръката, тя 

не е като на мъртвец студена

а като я вдигнеш, я оставяш така, сякаш е на жив човек? И аптекарката, нали е медицинско лице, ми обясни, че някакви остатъчни клетки имало... Но се шокираха хората.

А аз вече обяснявам на архиерейския, че когато оставяме цветята, ръката й се движи, все едно не е мъртва. И той се шокира. 
На главата на Ванга фонтанелата не беше затворена. 

Аз съм я сресвала, тя искаше един вид масажи да й правя с гребена, и се виждаше как отдолу пулсираше... При нея нямаше неща, които да са... Не знам. 

- Искате да кажете, че и физически се е различавала от другите хора. А за ослепяването какво мислите – в предаването по ОРТ Светослава Тадаръкова – Рудолф изказа мнение, че Ванга не е ослепяла от вихрушката, а е била изнасилена от някакви войници? 
- Не, не. Лично тя е казвала – че вихрушка я е носила на разстоянието Лешница – Петрич. Много беден е бил баща й. 

Тя, като отвореше очите, виждаш между миглите дупка 

Това е изтекло. А не че е изнасилена. Ванга, като искаше да гледа нещо, да каже нещо, на мен ми е било много жално, защото очите й бяха изтекли. 

Много пари е искал докторът. И когато баща й събрал парите, ама кой лесно дава, вече е станало късно. Тя е била пратена в училището в Земун, даже имаше запазена една тетрадка оттам. Искаше да й чета Библията. И като свършех да чета, казваше: „Това е моят живот”. 

- Познавахте ли съпруга на Ванга? 
- Познавах го, тя рано остана вдовица. Беше от едно село до Петрич. Заедно си живееха, хубаво си живееха. Но нямаха деца. Сигурно лекарите така са й казали. И когато той почина, тя го преживя тежко – все пак едно другарче й беше. 

Те си осиновиха дъщеря...

- Законно, с документи?
- Е, не така, но нали най-важното е да отгледаш един човек, да му дадеш пътя? Момичето се казва Венета, от станкедимитровските села /от дупнишките – б. ред./ Тя е женена, има две деца, дъщерята даже носи името на леля Ванга. После пое под крилото си и Митко. 

Най ме обижда това, че някои се съмняват в дарбата на Ванга. А тя виждаше всичко, виждаше психиката на човека! 

Спомням си такъв случай: изпраща ми една позната вкъщи. Лягаме си в стаята и по едно време лампата светва и жената, изплашена, скача: „Венче, какво става? Кой влезе?” – „Никой не е влизал, мъжът ми си спи с децата в другата стая”. А 

леля Ванга пратила силите да видят какво става с нас

дали всичко е наред. 

- Какво си спомняте от последните дни на Ванга? 
- Когато вече беше много зле, малко преди да я откарат в София, чука сестра й Любка. Дошла жената жито да й донесе в една красива стъклена купа. А нейната готвачка Витка и пазачът Рифат не я пускат. Любка чука, обикаля, не й отварят. Пита ме Любка: „Къде е сестра ми?”, а аз се чудя: „Тука бяха, освен да са я взели с кола, без да видя...”. Ванга също питаше за сестра си. И за племенниците си. Тя има и племенник – Димитър, който живее в Сандански. 

Не е хубаво, че някои хора се опитаха да я разделят от роднините й. Аз не одобрявам такова нещо. Те си бяха едно семейство, каквото Ванга реши да им остави – си е нейно право. 

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА