- Г-н Нейков , направихте ли вече равносметката си за отминаващата 2013 година? Заедно с Евтим Милошев сте продуцентите, които правят най-много предавания и сериали. Това много пари ли ви носи, или повече са безсънните нощи и неделите, изкарани в работа?
- И много работа, и много безсънни нощи.
- Освен актьор, вие сте и продуцент - т.е. шеф на вашите колеги. С колко лицеви опори ги наказвате, когато направят гаф, или предпочитате да се разсмеете заедно?
- О, много смешни неща се случват. Преди дни снимахме новогодишната програма за Би Ти Ви. Накрая гърмим конфети. И колегите внимаваха на кого ще се паднат тези конфети, защото миналата година имаше някакъв проблем и от 10 само 2 гръмнаха, а останалите едва изпушиха (издишва въздух - б.р.). Ама дали сега гръмнаха, ще видите на Нова година (смее се).
После - в " Голата истина " трябваше да отваряме шампанско. Режисьорът ми каза тайно - отвори шампанското и ги олей всичките. На мен тъкмо ми беше зараснала раната на пръста (нали съм кулинар и режа с остри ножове), но пак я разраних с тапата на бутилката, докато я отворя. Но все пак ги залях всичките, до кости.
- Но когато става дума за запис, може да се изреже. А гафове на театралната сцена правили ли сте?
- Спомям си преди години по време на представлеинето "Двубой", трябваше да правя бомба пред публиката и да я пъхна в куфара на моя опонент. После да го сложа под леглото в неговата стая, сякаш той я е направил. Аз говоря за бомбата, публиката се смее, а аз се опиянявам от играта си, но не я правя... Колегите обаче веднага реагираха... Но, случват се и такива неща.
- Шести сезон на сериала "Столичани в повече" свърши в сряда, ще има ли още, или столичаните вече свършиха?
- Финалът постигна огромен рейтинг - над 1,2 млн. зрители. Даже ми е обидно, когато някой друг сериал печели награди за най-гледана продукция, защото не е така. "Столичани в повече" е направен с много сърце, с много любов. Турските сериали са всеки ден, а ние само веднъж седмично и заради това накрая излиза, че те са на първо място. Но ние няма как да излъчваме всеки ден, защото трябва да произведем много повече серии, а времето не ни позволява. Все пак снимаме с най-търсените актьори.
Така че не само ще има седми сезон, но в момента се пише сценарият и ние умираме от смях, когато обсъждаме ситуациите, с които ще се сблъскат героите. А сценаристите наистина са най-добрите в България. Всъщност - всички - и режисьорите, и актьорите, и онези, които се грижат за нас, да ни е топло, гримират ни, готвят ни... Това е сериал, който се прави като в пионерски лагер. Както едно време там се правеха приятелства и купонът беше до зори, така е и при нас. Времето минава леко, ние с Евтим така сме свикнали.
- Кой се смее най-много, докато снимате сериала?
- Къци (Лафазанов - б.р.), и то на глас. Руслан се смее само с очите. Гледаш го - едно сериозно лице, направо камък. И от нивото на очите изведнъж виждаш как се присвиват и извиват нагоре (показва, а очите му стават тънки, почти цепки). Аз обаче съм му хванал номера и като видя, че му се свиват очичките, се разхилвам и не мога да спра. А Стояна Мутафова... Тя ни размива, когато започне да си измисля думи, синоними на тези от сценария.
Но както игра Стояна онзи ден в постановката "Скакалци", не го е правила много отдавна. Енергична, импровизираща. Ние с Христо Гърбов само седяхме отстрани и се смеехме: Виж, как се маймуни баба Стоянка...
В неделя предстоят приказните представления "Магията на Ненчо". Аз съм в ролята на неговата асистентка Ненка, заедно сме със Сашето и Ванката. И режем една жена наполовина и не можем да я разделим кой коя половина да вземе.
Иначе, когато в "Столичаните" снимаме и с Вълчо Камарашев, също е много приятно.
Това е реверанс към тяхното поколение. Там има и много млади актьори. Аз държа на това - да има приемственост и давам пример. Смятам, че трябва да има приемственост между политиците, между спортистите... Навсякъде. Светът не започва и не свършва с нас. Макар че - като гледам какво необразовано поколение идва, ми се плаши ухото и окото. Но пък, Коледа е, нека бъдем смирени и благородни.
- Няма ли да има бебе за вашия герой Рангел Чеканов в "Столичаните..."?
- Моята роля ще бъде още по-смешна, но ще видите догодина!
- В "Секс, лъжи и телевизия" по ТВ7 ви чуваме само като гласа на премиера, а ще ви видим ли и там?
- Това е един сериал, за който много мои приятели, съседи... казват, че нямат търпение да излезе следващата серия. Личи си чувството за хумор на Любо Дилов.
- Имате опит като политик от сериалите. Какво ще кажете на истинските?
- Да не се взимат толкова насериозно. Днес каквито и да са, утре няма да са пак същите. А те веднъж - докоснали са се до някой пост, смятат, че са станали богове. Искам обаче да пожелая нещо и на читателите на “Труд” - много здраве, радост, усмивки и нека да сме по-смирени и добри. Не само на Коледа!
- А на какво ухае във вашата къща преди Коледа, г-н Нейков?
- На топла питка, на току-що обелени мандарини и портокали. Има и печени фъстъци... Ухае на топлина! И разбира се, на много смях. С дъщеря ми Ани вече написахме писмото до Дядо Коледа и го пуснахме в чорапчето, което е като пощенска кутия. Пожела си докторски комплект, явно ще става лекарка, и “голям розов подарък”.
- Как изглежда Любо Нейков в кухнята? Чука орехи за баклавата или само нарежда от масата - “дай мезето”?
- Ако мислите, че някой друг се занимава с готвенето у нас - грешите! Е, то ми личи (смее се). Аз съм един от двигателите на Бъдни вечер - като се започне с постните неща и се премине към трапезата на Коледа. Най-много обичам да готвя сарми и пълнени чушки. Всъщност, в последно време се опитвам да ям по-здравословни храни, не ям хляб, сладко. Ето, ризите са почнали да ми “хлопат”. Обещах на Евтим Милошев, а и на батко... Малката много харесва всичко, което сготвя. Последно правих капама - 5 пъти яде и още иска. Бащичко, най-много обича месце.
Между другото, баща ми в последните години ми забива сериозни кулинарни шамари - толкова яки, че не мога да се освестя. Той винаги е умеел да готви, но напоследък прави истински шедьоври за масата. Още се чудя как не са го откраднали в някой ресторант. Преглъщам само като си помисля. Мама също не му се дава. Наскоро, на Никулден, пак направи пълнен шаран. Е, като маминия шаран, никой друг не прави!
Иначе, аз съм израснал с този празник, нищо, че тогава повече беше Дядо Мраз (усмихва се). Вярвам в тези приказки, в добрия старец, защото доброто съществува.
Колкото и да се опитват да го изтръгнат от сърцата ни някои хора. Искам да кажа и нещо съвсем различно - за Кубрат Пулев. Той не е Дядо Коледа, но наскоро пак зарадва стотици хиляди българи с мача си срещу един американец, и продължава да вее българското знаме. Нищо, че държавата едва ли му е дала толкова много, колкото той на нея.
- Голям фен сте му явно на Кобрата.
- Много голям фен съм на доброто.
- Къде изчезнаха коледарите според вас? Хелоуин май ги убива полека-лека.
- В Червен бряг има! Миналата Коледа си бяхме там. Едни приятели, с които навремето бяхме заедно в театъра - 7-8 души с ямурлуци, геги - досущ като едно време, дойдоха вкъщи. Направо нахлуха - аз малко се притесних Ани, която беше много мъничка, да не се стресне. Но беше много красиво и тя страшно ги хареса. Така че коледарите не само не са се загубили, напук на Хелоуин, а сега традицията се спазва така, както е била някога.
- Наскоро загубихте брат си, как се преживява подобна драма?
- Батко трябваше да облече този път костюма на Дядо Коледа. За първи път. Досега винаги аз съм бил в тази роля.
Много е трудно - загуба на близък човек, което най-малко съм очаквал. Както има една дума - той беше по-здрав от мен, макар и с 3 години по-голям. Сигурно е имало причина, но здрав - прав мъж, така да се срути (очите му се насълзяват - б.р.)... Подозирам, че е защото много пушеше, имаше и негови си стресови ситуации с една стара фирма. Успокои се малко, че си направи собствена фирма, но... Не знам подробности, не искам да знам.
Много е трудно да посрещаш семейните празници без брат си. Но моето семейство - майка ми и баща ми, се държат, много ми помагат, и аз на тях, разбира се. Това, което създадохме в “Дрийм тийм”, много ми помага. Особено Евтим Милошев като най-близък.
Но и с Руслан Мъйнов много говорим. Много хора наистина ме издърпаха и още ме дърпат от дупката, да не мисля за това. Забавляват ме, когато усетят, че имам болка, да им я споделя... Христо като по-голямо братче попива негативите ми. И не спира да ме разпитва. Наскоро и той загуби майка си. И Къци... Мъката ни заобикаля, тя е част от живота. Опитваме се да правим вкусни и весели неща, но боли. Опитваме се да предложим нещо вкусно, сладкиши. А ако се случи нещо горчиво, и ние, комиците, не знаем как да реагираме.
Благодаря и на хората, непознатите, които се опитват да споделят моята болка. Не съм очаквал това в тези времена, когато станахме лоши един към друг.
