Дъщерята на Людмила Живкова - Евгения, твърди, че вярва на това, което пише в смъртния акт на майка й, а то не се отнася за насилствена смърт. Но 33 години след като е погребана дъщерята на Тодор Живков, все още има хора, които са сигурни, че Людмила е убита .
Сред хората, които са убедени, че Людмила е ликвидирана, е Любомир Левчев. Поетът е сред най-близките до дъщерята на първия човек в държавата до 89-та. В книгата си „Панихида за мъртвото време" той предава разказа на една от прислужничките на Живковата дъщеря. Жената му описва случка, разиграла се само месец преди смъртта на Живковата дъщеря. Людмила обичала да носи пръстен с тюркоаз. В началото на лятото на 1981 г. тя забелязала, че синьото камъче на пръстена започнало да избелява. Тя изпаднала в ужас, макар и да не обяснила на околните защо. От древността е известно свойството на тюркоаза да открива отрова в човешкото тяло, ако има допир с кожата.
Малко след смъртта на Людмила Левчев научава, че Ванга е получила удар, който е парализирал част от лицето й. Когато се озовал в Рупите и прекрачил прага й, тя „скимтяла като бито дете". „Любчо, Любчо, много са лоши хората. Така ми плиснаха в лицето новината, че Людмила е умряла, като че ли ме удари камшик. Бузата ми остана неподвижна", казала Ванга.
Поетът признава, че в напрегнати мигове губи самообладание и говори грубо. Затова се троснал на Ванга: „А ти защо чакаш някой да ти съобщава, вместо да ни предупредиш да вземем мерки". Отговорът й бил: „Защото нямаше писана смърт. Не й се даде отгоре. Нищо не ми беше казано и на мен. Убита е!"
Своите съмнения, че Людмила е отровена, споделя в книгата „Отровите на Кремъл" руският дисидент Аркадий Ваксберг. В началото на 90-те години, когато при Елцин архивите на СССР са отворени, той започва да изучава стотици мистериозни убийства, маскирани като естествена кончина, на партийци и врагове, извършени в Съветския съюз и зад граница, зад които винаги е имало съмнения, че стои ръката на КГБ. Така Ваксберг стига да голямата тайна, че съветското разузнаване създава опитна лаборатория, където най-големи учени са ангажирани да творят невидими за медицината отрови.
Успехите им са зашеметяващи, тъй като никакви аутопсии не могат да открият в тялото на мъртвите дори микроскопична следа от отрова. Ваксберг е толкова шашнат от откритието си, че започва да разчовърква един по един най-интересните случаи от съветската история. След тях решава да се заеме със смъртта на изявени дейци и от чужбина. Той започва проучвания за начина, по който са си отишли Георги Димитров и Людмила Живкова, но времето не му достига, тъй като с идването си на власт Владимир Путин отново затваря архивите.
