Крисия Хасан и Ибрахим сбъднаха мечтата си и мечтата на цяла България, ставайки втори на тазгодишната детска „Евровизия” с песента „Планетата на децата”. Малко след триумфа си обаче вместо да се отдадат на игри и заслужена почивка, талантливите малчугани бяха разходени като панаирджийски мечета из тв студия, президентство, парламент, кметства и т.н.
- Ангелина, в разстояние само на няколко дена на Крисия й се наложи да раздаде много емоции от себе си покрай невероятния триумф, който постигна заедно с близнаците Хасан и Ибрахим на детската „Евровизия”…
- Така е, действително й се натрупаха много емоции, но тя е щастлива. Разбира се, има нужда да се възстановява. Когато кацнахме на летището след конкурса, умората ни личеше, но и цялото това внимание, което се получи, изведнъж оказа влияние. По-скоро вниманието е това, което ни товари, не толкова онова, което Крисия прави, то не я изморява. Проблемът идва от медийна гледна точка, ако мога така да го кажа. Натрупа се за няколко мига прекомерно внимание. Хората виждат как тя пее на „Евровизия”, на следващата вечер е в „Гласът на България”, после е при президента… и със сигурност отстрани изглежда така, сякаш
това дете няма въздух
Напротив, има!
- Участието в „Гласът на България”, което дойде веднага след „Евровизия”, обаче беше прекалено! Давам ви веднага един пример отпреди години, когато едно италианско момче – Робертино Лорети, бе определено като дете чудо заради феноменалния си глас. И като следствие от пренапрежение гласът му се променя, а с промяната намалява и популярността му. Такава ситуация си е нож с две остриета...
- Да, участията при Криси действително бяха едно след друго, но истината е, че за нея това не беше натоварване. За нея беше удоволствие, тя обожава да пее, да бъде на сцената, това много й харесва. Натоварва я много обаче излишното – онова, което не е свързано с работата й. Това да й задават въпроси, постоянно да я дърпат хора, да я снимат, да я пипнат, това много я натоварва, смуче й от енергията… Мога да ви уверя, че Криси има родители, които няма да позволят в никакъв случай някой да повреди детето им! Цялото ни семейство сме хора на изкуството, знаем как да намерим баланса така, че да се съхраним във времето като таланти.
- Ясно е, че вие я пазите, но доколко договорните й условия я задължават да прави конкретни стъпки?
- Абсолютно никой не може да ме задължи за това тя да прави или не конкретни неща. Аз съм човекът, който избира. Никой не може да ме задължи детето ми да отиде някъде, където аз нямам желание да бъде. Дори и да сме подписали договор, той е формалност, става дума за едно детенце. В случая
имаме договор с фирма „7/8”
и искам да ви кажа, че те са много загрижени за нея, дори повече от нас.
- Видяхме я в президентството, а под очичките й имаше сенки…
- Да, имаше такова нещо, но то не е от недоспиване, тя си спи доста добре – даже когато няма училище, както е днес, тя спи до 12 ч. на обед. И в никакъв случай не я вдигам, оставям я да си се наспи и да се чувства бодра. Тогава имаше изморен вид, защото се получи една динамична поредица, а беше и болничка, всичко това се отразява. И дългите часове път се отразиха. Но като цяло е абсолютно добре и абсолютно щастлива. Естествено, всички притеснения и тревоги си остават за нас, нейните близки, родители. Но ние сме големи хора, справяме се със ситуациите. Основната ни цел е да си пазим детето, да го предпазваме от негативизмите на злонамерените хора.
- Имало ли е такива хора? За какви негативизми изобщо може да става дума в тази ситуация?!
- Знаете каква е обстановката, когато се случи нещо чак толкова еуфорично… със сигурност ще има и такива хора. Нашата задача е да си я гледаме и да я пазим. Абстрахирали сме се от всичко, стараем се да живеем, както преди.
- Какъв филтър се стараете да й изработите, за да може тя, в детското си съзнание, да съумява някак да противодейства в такива моменти?
- С най-различни видове разговори. Ние сме едно много голямо и сплотено семейство. Говорим си постоянно. Имаме много добри приятели около себе си. Всички се държим с нея по същия начин, както е било и преди – тя не се чувства сега по различен начин, като дете, което е повече. Съвсем нормално детенце си е. Казваме й, случило се е, хората се радват, ще ти вземат сега интервю, а после ще правиш това, което искаш… И малко или много за времето, в което й се случват тези моменти, тя сякаш започва да свиква. Но като цяло гледаме вниманието да е колкото се може по-минимално – от медиите към нея.
- Това внимание обаче беше неизбежно!
- Да, вярно е, ние нямаше как да избегнем такова внимание. Победата, която тя постигна, е огромна, за цялата ни страна. Нямаше как да избегнем момента от трите дни на наплив на хора около нас. Но ситуацията започва постепенно да се нормализира. Готвим се за предстоящи участия. В момента даже сме си вкъщи, има три нейни приятелки, с които си играят, забавляват се.
- Какво ви казва Крисия в тези моменти на натрупано внимание, как реагира?
- Някак по свой детски начин виждам, че въпреки всичко намира начин да се абстрахира, да си компенсира станалото. Тя е детенце, което си има своя детски свят и в такива моменти просто си влиза в него и й е по-лесно да възприема. Изчиства се бързо от това, което й се е случило, защото е все още мъничка, успява да се справи. При големите хора е коренно различно, далеч по-трудно.
- Всъщност първа вие сте открила музикалния талант на Крисия, нали така?
- Да, и се случи бързо. Аз много бързо разбрах, че тя има голям потенциал. Усетих я още от първия момент. Тя си пее от съвсем мъничка и виждах, че й се получава много добре, въпреки че още даже не можеше да говори. Много сладко излизаше всяко нещо, което изпееше. До 6-годишната й възраст вече забелязах, че определено има потенциал, въпреки че не съм специалист в тази сфера, но съм музикална, имам слух. Завеждайки я при човек, който разбира, аз просто знаех, че отговорът ще бъде положителен. Така и стана. И в рамките на само една година от началното й занимание и професионалното пеене тя показа огромни резултати. Скоростно се изстрелваше напред в развитието си. Просто за броени месеци постигна страшно много с гласа си. Винаги съм била убедена в нейните качества и в това, че с тях ще постигне много големи успехи. Едно вътрешно майчинско чувство.
- В краткото интервю, което взеха от Крисия на летището в София, тя сподели, че програмата й е свързана изцяло с репетиции, с пеене, с репетиции и по-рядко с игра, играта събота и неделя…
- Да, така беше, но не забравяйте, че в семейството сме с три деца – те си играят постоянно. Тя не е само дете и да се чуди с какво да се забавлява. Вечерно време вкъщи винаги е голямо забавление. Това също е вид разтоварващо.
- Но покрай „Евровизия” стана ясно, че тя е изпуснала две седмици ходене на училище и сега трябва да наваксва пропуснатото…
- Всъщност пропусна една седмица. И аз умишлено я спрях, защото беше седмица на вирусите, но за съжаление тя пак хвана вирус. Не можахме да се спасим. Идеята да я спра от училище беше именно, за да не се разболее, но тя се разболя… явно така е било писано.
- И тя е заминала болна за Малта…
- Да, точно така. Тя се разболя вечерта преди полета. На следващия ден, когато трябваше да летим пък, вдигна и температура.
Викахме доктори
и се установи, че е вирусна инфекция. За певец това е много пагубно, но за щастие аз съм много вярващ човек и си казах „Господ ще е с нас и ще ни помогне!” Когато пристигнахме в Малта, веднага започнахме с инхалациите, защото Криси нямаше глас, ларинксите й бяха възпалени, не можеше да говори, беше на антибиотик. Пиеше един куп лекарства, а инхалаторът беше част от ежедневието ни – около 5-6 пъти на ден тя правеше инхалации по 10 минути. За да може да си възвърне гласа за това кратко време, с което разполагахме. И буквално тя успя да си възвърне гласа за три дена - нещо, в което не вярваха дори и докторите! Бяха ни обяснили, че за да може Криси да си възстанови гласа и да пее специално тази песен, която е много сложна, защото са големи височините, й трябват най-малко две седмици. Бяхме доста силни, вярващи, амбицирани, че ще се справим.
- Крисия не само че се справи на сцената, но изнесе песента по изумителен начин, изправяйки мнозина на крака!
- За нас беше много вълнуващ този момент! Преди да излезе на сцената, тя беше много спокойна. Тя е много смело и силно дете. Знаеше как да се събере на сцената, какво се изисква от нея и как трябва да го направи. И най-вече – че го прави с много голямо желание. Това е най-голямото й удоволствие! Не някой да си мисли, че й се казва: „Давай, сега трябва да пееш”, никой не й говори така, никой не я възпитава по този начин. Това е изкуство, а изкуството е нещо, което човек трябва да прави с цялата си душа и желание. Ако не бъде поднесено по този начин, то просто няма смисъл да се прави. Тя дори и без да има урок по пеене, без някой да я кара да пее, тя цял ден пее… тя върви и пее.
- Личи си една огромна дисциплина в това дете, присъща повече на един вече утвърден изпълнител!
- Честно да ви кажа, при нея даже не е кой знае колко строга дисциплината като режим. Има си часове, в които трябва да учи и часове, в които да пее, когато готвим нещо ново с педагога. Криси е напълно наясно, че това са нейните задължения – така, както всеки един човек има своите задължения.
- Има ли тя достъп до интернет, до коментарите на хората?
- Не, не, тя изобщо не сяда нито на компютър, нито с телефон. Няма фейсбук, нито страници, никакъв достъп до интернет. Абсолютно нищо не знае, а и смятам, че е излишно – защото, ако започне да гледа тези неща, а между тях има и такива, които не са особено позитивни, едва ли ще й е от полза. А и тя има достатъчно неща да прави, за да се занимава с глупости да чете. А тя няма и желание.
- Помните ли първите й думи, когато стана ясно, че сме втори в класирането на детската „Евровизия”?
- Ами… тя ме погледна, усмихна се, но не беше достатъчно доволна. Аз й казах: „Браво, браво, Криси, ти успя!”, а тя ми отвърна:
„Ами не, не успях, трябваше да сме първи”
Казах й само: „Ти още не можеш да разбереш какво си постигнала!…”.
Беше недоволна, много амбициозно дете е, професионалист в пеенето – слушаше се после на запис и веднага си откри грешки. Чува абсолютно всичко, но когато си на сцената, не винаги успяваш да се чуеш както трябва. А и адреналинът, емоцията, публиката срещу теб, целият шум… Когато е на репетиция, Криси е безупречна, няма нито една грешка. Но когато е на сцената, там е малко по-различно. Там емоцията е много по-силна.
- Добре, а не я ли компенсира осезаемо фактът, че по зрителски вот тя и близнаците са безспорните победители? Разликата между тяхната песен и втората песен е над 300 000 гласа!
- О, да, това го знае, казахме й. Щастлива е, зарадва се много. Но тя не е такова дете – всичко на всяка цена. Боец е! Перфекционист е, но си дава реална представа за нещата. Това не е всичко за нея. Тя има разнообразни интереси в живота си, освен музиката.
- Как се спряхте на близнаците Хасан и Ибрахим? Комбинацията между тях и Крисия е много сполучлива.
- Те са деца, които са участвали в редица международни конкурси, печелили са награди. Кандидатствали са преди време във фондацията на Димитър Бербатов и той ги е наградил. След това участват и в конкурса на Слави Трифонов. А идеята тримата се съчетаят на сцената е изцяло на Слави и сценаристите му.
- Последно се чу, че хотелиерите искат Крисия да стане рекламно лице на България. Какво мислите за това?
- Казаха ми, че се е коментирало някъде, но никой не се е свързал лично с мен, не ме е питал. Нямаме такова предложение.
- Осъзнава ли Крисия мащаба на успеха си?
- Тя си живее в своя собствен свят и тези неща изобщо не я вълнуват по никакъв начин. Нищо не се е променило вътре в нея. Нито се е възгордяла, нито си мисли, че е станало нещо кой знае какво – просто поредният конкурс, на който се е представила достойно. По-добре, че не се вълнува от тези неща. И аз съм изключително щастлива, че тя има такова самосъзнание за нейните годинки. Тя е едно изключително мъдро дете, изключително умно разсъждава, по-добре и от възрастните хора. И това й прави чест. Горда съм с нейната мисъл и възпитание!
- Как гледате на слуховете за вашето семейство, които обикалят интернет пространството? Изписаха се много истории, включително за неплащане на данъци от страна на бащата на Крисия…
- Да, без да искам, попаднах в един момент на някакви такива писания, но, да ви кажа, изобщо не ме интересуват. Разбрах за какво става въпрос – че това се случва на всеки един човек в нашата държава, който нещо е постигнал или е малко по-известен, или нещо се е случило с него положително, то задължително трябва да бъде смачкан, оплют и т.н. Нямам това време и тези нерви да допринасям на себе си или на семейството си такива излишни напрежения. Изключително натоварващо е, а и е за хора, които нямат работа. А ние си имаме достатъчно.
- Съпругът ви как коментира тази ситуация? Той сякаш стои малко в сянка, вие сте човекът, който виждаме до Крисия...
- Да, защото аз съм постоянно с децата и се грижа за тях. Нормално, майка съм. Той се радва много на тези успехи, но стои по-задкулисно, не е нужно да се изредим всички. Колкото за писанията, няма как да му бъде приятно, но и не отделяме такова внимание на тези неща, просто изключваме за тях.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
