Дойдоха полицаи, снимаха, разчистиха отпред нас, имаше вишна пред гаража ни, отсякоха я, разчистваха пътя. Всичко това когато го видя, Петко каза, че навярно ще ни атакуват тази нощ или на сутринта.
Тя твърди, че синът й е бил първият, който е получил рана при стрелбата, а не както се твърди в официалната версия, че раняването е станало, след като той е прострелял баретите.
Тя си спомни, че още вечерта, като си лягали, Петко си взел пушката. Той видя всичко около нас, което ставаше и знаеше че ще ни нападнат. Синът ми не излизаше три години, защото го причакваха с коли и се страхуваше. Той не искаше да се жени, карала съм го, но е отказвал.
Убитият полицай беше в коридора, разказа майката на Петко. Синът ми имаше три пушки, беше сложил радиаторите на прозорците, за да не влизат оттам нападателите. Имаше и камъни в апартаменти, двора ни е пълен с кучета и когато започваха да скачат по терасата, ги прогонвахме с камъни.
Според Стефанка, тя извикала линейка, когато видяла, че синът й е целия в кръв, но баретите не пуснали Спешната помощ. Това станало към 9 часа, значи четири часа е продължила стрелбата в апартамента. Нищо от това, което се говори за нас, не е вярно, твърди тя.
Последната му работа беше по морето като екскурзовод, до 2005 година, преживявахме с 270 лева, разказа още Стефанка. Имахме разправии със съседите, те взеха по-хубавите апартаменти и мазета, на нас оставиха първия етаж, макар че ние сме собственици на мястото, където е сградата, разказа тя. Сега от осем стаи няма една, в която да вляза.
Петко, пази се, обичам те, завърши майката. Ако мога с нещо да помогна на убитото момче, ще го направя, допълни тя.
