Това е изходът, животът ми е мъчение, ако ние си отидем, и Стефан ще умре, разказва Рени Григорова Една майка помоли за евтаназия за себе си и сина си.
Направи го в официално писмо до новия президент Румен Радев и държавните институции. Рени Григорова е отчаяна и изпитва големи трудности да се грижи за сина си Стефан.
Често изпада в клинична смърт. Увредено е при раждането - имало 3 хематома от натискане в родилна зала. Лекарите не давали надежди за живота му, разказва Рени пред “България днес”. Юристи и социални служители съветвали майката да се откаже от детето. На 18 г. Стефан получил епилептичен припадък и от силните лекарства за 2 месеца става 160 кг
Синът на Рени Стефан Григоров е на 27 г., но е с развитие на 2-годишен.
Тогава ги напуска бащата, а Рени и Стефан се местят от София в Радомир. Двамата живеят с 500-600 лв. на месец, а само лекарствата на момчето струват 150 лв. “Животът ми е мъчение. Ако ние си отидем, и той ще умре”, разказа жената пред Нова тв. “Държавата е абдикирала от нас”, допълва Рени. Тя е убедена, че за нея евтаназията е единственият изход от мъчението.
Случаят бе предаден на Радев и през медийния му секретар Елена Йончева, която гостува в “Комбина”. (Какво отговори Йончева - вдясно.) Рени е публикувала писмото до институциите във фейсбук. “Аз съм майка на тежко болен инвалид. Синът ми е с множество заболявания, увреден при раждане и доувреждан с годините.
Сега е на 27 г., а е с развитие на 2 г. Не се самообслужва и се влошава ежедневно. Когато нещо го боли, гадаем. Аз не го оставям, винаги съм до него и така ще бъде, докато мога. С изменението на Закона за лица с увреждания вие принизихте детето ми под нивото на уличните кучета, които имат едно хуманно право на евтаназия като изход от болките им.
Съгласна съм, че децата до 18 г. имат нужда и от рехабилитация, и от асистенти, и от асоцииране. След 18 г. нашите деца не порастват! Те стават още по-тежки. В Закона за здравеопазването има клауза за стоматологична помощ, безплатна до 18 г., а след това, при случай като на моя син, пълната анестезия, която се изисква, струва 100 лв. на час.
Навсякъде цари кадруване и корупция. Знаете ли например колко харчи една общинска администрация на месец за безплатни лекарства и лечение, които се полагали на нашите велможи, за да са здрави и да ни управляват добре? Аз знам! На фона на това аз купувам лекарства от пенсиите ни, плащам ток, вода и се храня, както и синът ми. За дрехи и други, кой знае какви луксове, каквото остане!
И туй е трудно, защото след едно натъпкване на детето ми с медикаменти, които дадоха страничен ефект, той е 160 кг., трудноподвижен и дрехите също са проблем.
Аз съм с четири инсулта
Стефан, преди да стане 160 кг.
Пенсионер съм по болест въпреки образованието си и множеството езици, които знам.
Е, под нивото на циганите и уличните кучета ни поставихте. Не искам много, само толкова, че да не тъна в заеми към приятели, които връщам, защото и те нямат, но помагат. Да не страдаме от адски болки - аз и детето ми.
Ако в една държава от ЕС, не можете да осигурите тези елементарни условия, осигурете ни незабавна евтаназия.
Да не се мъчим и да не натоварваме непремерения ви бюджет. Няма да ви товаря с повече подробности! Не мисля, че ще получа подкрепа, не и от институциите! Затова искам праг на поносимост и евтаназия! А и един мъничък лукс безплатно погребение, защото и него не мога да си осигуря! След като ме третирате като животно, направете го по закон!
Защото човещина има у бедните и измъчените, не и у тези, които се интересуват от електорални единици! Пиша това с болка и гняв! Дано има кой да го прочете! С дълбоко неуважение и омерзение: Рени Григорова Евстатиева, магистър по право и настоящ пенсионер по болест. Радомир, 5.01.2017 г.
