Той е роден през 1938 г., когато майка му е почти на 44 години. За онова време това е възраст, на която било почти немислимо една жена да има дете.
Дълго време тя не можела да повярва, че е бременна, почти се развикала на лекаря, който й съобщил новината.
Когато детето, за нейно удивление, се родило здраво, трябвало да бъде увито в парцали, набързо изрязани от ризите на баща му.
Смъртта на дъщерята
Веднъж семейство Челентано трябвало да се премести от южната част на Италия на север – заедно с четирите си деца. И там трагедия застигнала семейството: най-малката им дъщеря починала. Тя била само на 9 години, казвала се Адриана. Останалите деца били почти пораснали. Джудита скърбяла и плакала за Адриана толкова дълго, че си помислила, че никога повече няма да може да се усмихне. Станало все по-зле – мислела си, че старостта е дошла. Оказало се, че не е старост. Бременност!
Раждането на Адриано
На 6 януари 1938 г. ражда момче. Роднините със затаен дъх чакали първия му вик. Но бебето мълчало. Всички решили: няма да го бъде… Но скоро от стаята се чул толкова силен рев, че семейството си поело дъх облекчено. Новият член на семейството се оказал невероятно активен: ядял за трима, викал за петима, с една дума, никой нямал мира. Кръстен бил Адриано – в памет на починалата си сестра.
Когато Адриано се научил да ходи, мирът и тишината за дълго време напуснали не само къщата на Челентано, но и къщите на всички съседи. Наричали го „босия ураган“ – той се втурвал навсякъде, смеел се, вика, вдига шум … Обичал да се шегува и да се майтапи с всички, понякога лудориите му били откровено хулигански. Съседите се възмущавали и настоявали пакостникът да бъде строго наказан. Мама Джудита кимала послушно: определено ще го накажем. Но изобщо не мислела да го прави: малкият Адриано бил обожаван в семейството, неговата жизненост и любов към живота помогнали на семейството му да запази присъствието си на духа дори по време на бомбардировките.
С мама под бомбите
Веднъж Адриано бил на ръба на смъртта: не отишъл на училище и в същия ден то било бомбардирано. Загинали десетки деца. Адриано оцелял. През 1945 г. бомбардировките над Милано започват да се повтарят ежедневно. Мама Джудита отказвала да тича всеки път до бомбоубежището – краката я болели. Адриано бил винаги до нея, въпреки че бил много уплашен. Когато баща му умира, Адриано е едва на 13 години. Майката обградила най-малкия си син с такава любов, че той израснал със съзнание за собствената си изключителност.
Джудита не се уморила да повтаря: ти си най-умният, най-чаровният, ще видиш, всички ще те обичат, невъзможно е да не те обичат! Тя никога не го наказвала за шеги. И не криела, че го обича повече от останалите деца.
Музиката
Именно тя пророкувала кариерата му. Един ден тя неочаквано казала: „Когато пораснеш, трябва да станеш или певец, или бръснар.“ Младият Адриано отговорил: „Не, певец – не, няма как. Не знам как, не знам откъде да започна, а освен това никога не съм пял. Всички пеете! (семейството наистина било много музикално). В крайна сметка той започнал да се занимава с ремонт на часовници. И в същото време започнал да се интересува от музика – по-специално от американски рокендрол, който бързо става модерен. Така и започва историята на великия Адриано Челентано.
Въпреки че майката предпочитала класически старомодни песни, тя подкрепила сина си, принудила се да обикне рокендрола и го слушала дълго време, увеличавайки звука. Когато Адриано се оженил, тя топло приела снаха си – красивата Клаудия Мори (според самия Челентано майка му и съпругата му са жени от един и същи тип). Ако Челентано спорел със съпругата си, тогава майка му най-често заставала на страната на снаха си, дори когато разбирала, че синът й е прав. И я наричала най-красивата жена на света.
Когато години по-късно Джудита починала, Адриано не плакал: изпитвал болка, но въпреки това усещал майка си до себе си. Всеки ден. Тя и нейната любов не умрели, а останали с него завинаги.
