Българската нация е на първите места в класации за най-бързо изчезващ народ. Ниската раждаемост, високата смъртност и крайно високите нива на емиграция, превръщат българските в стопяваща се популация, която трудно би се възстановила.
Една от тях обаче не се влияе от тези статистики. Димитрия Атанасова е от Варна и е майка на пет деца. Последното й бебе се роди преди броени дни, а в социалните мрежи и особено в групи за многодетни майки, побързаха да я поздравят. Мъжът на Димитрия е свещеник и заедно смятат, че любовта им към децата е най-важното богатство. Децата й са: Антон (10 г.), Ана (7 г.), Андреа (4 г.), Анатастасия (2 г.) и новородената Алексия. Как се гледат пет деца в България и трудно ли е да решиш да бъде многодетна майка – Actualno.comразговаря със щастливата майка.
Първо искам да Ви поздравя за бебето Ви, което се роди преди броени дни. Как се чувствате?
Чувствам се щастлива и изпълнена с удовлетвореност и радост от факта, че имам пет деца! Аз родих децата си, докато съм млада и в разцвета на силите си и това много ми помага за бързото възстановяване след раждането. Първото си дете родих на 21 години, а последното на 31.
Това е бебе номер 5. Планирано ли беше то и винаги ли искахте да имате толкова голямо семейство?
Първоначално имахме желание за три деца. После настъпиха промени в живота ни - изгубихме нашата баба, която помагаше за децата, докато учех и решихме да имаме още едно дете! Съпругът ми миналата година посети Куба за един месец и там беше свидетел, как хората живеят бедно, но щастливо. Когато се завърна беше вдъхновен и това стана причина да се роди и нашето пето дете.
Трудно ли е да бъдеш родител на пет деца?
Когато децата са повече и ангажиментите са повече, но и радостта е по-голяма. Ние се стремим да бъдем добри християни и да има любов и радост. В семейството ни и липсват постоянните спорове, които съществуват в повечето семейства. Моите деца са с малка разлика и си играят заедно и това много ме улеснява. Какво по-хубаво от къща, изпълнена с детски смях и блеснали щастливи очички.
Помага ли държавата на многодетните майки според Вас?
На този етап държавата не помага на многодетните майки, но е крайно време това да се промени и децата да станат приоритет. Необходимо е децата да се разглеждат, като бъдеща инвестиция. Хубаво би било да се стимулират образованите майки да раждат деца. Аз родих две от децата си, докато бях студентка и бях стимулирана с еднократната помощ за майки – студентки. Тази помощ 2015 г. беше прекъсната, а това беше добра възможност да се стимулират по-интелигентните жени да раждат деца. Ниската раждаемост, която е налична сега ще бъде проблем след 20 години, когато ще липсват хора в различни професионални направления и живота на всички ни ще стане по лош.
Колко пари получавате като помощи?
Аз получавам 380 лв. майчинство на месец и 160 лв. детски надбавки за пет деца. Всъщност реалният разход за дете е 10 лв. на ден или 300 лв. на месец. На нас, за петте ни деца, са ни необходими 1500 лв. на месец.
Стигат ли Ви за отглеждане на децата?
Варненският митрополит Йоан дава добри възможности на свещениците с повече деца и нямаме финансови затруднения на този етап.
Понякога хората чудят ли се, защо имате пет деца, питат ли Ви?
Обикновено не ни задават този въпрос.
Съпругът Ви е свещеник, той как се чувства като баща на много малки наследници?
Мъжът ми като свещеник, много обича България и българите и постоянно общува с хора и ги убеждава, че е необходимо да създават семейства и да имат повече деца. Той много обича децата и е много щастлив човек.
Какви искате да станат децата ви?
Синът ни имаме желание да стане свещеник и да служи на българския народ. Относно дъщерите ни - ще оставим те сами да изберат посоката, в която да се развиват.
Какво искате да се промени в България за децата Ви?
Ние бихме желали да се изучават християнските ценности в училищата, защото сега масово хората образоват децата си с добро образование, но като хора могат да останат кръгли нули. Възпитанието в добродетели трябва да е успоредно с училищното им образование, за да се радваме на добри деца след години. Аз познавам един случай, в който свещеник е посъветвал баща да запише детето си на неделно училище, но той отговорил: "Попе, не ме занимавай с религия". След 10 години се върнал при свещеника и плачел, защото синът му го биел и казал: "Много съжалявам отче, че не те послушах тогава."
Интервю на Костадин Костов
