В един горещ летен ден, млада дама, която наскоро се била омъжила, отишла да види майка си. Възрастната жена седнала във фотьойла и докато отпивала от студения си чай, започнала да разказва приказка за живота, брака и отговорностите на обвързаните хора.
Майката погледнала съсредоточено младата си дъщеря в очите и й казала:
Никога не забравяй приятелките си !
Те ще стават все по-важни за теб с възрастта.
Колко глупав съвет - помислила си дъщерята.
Та нали току-що се омъжих. Вече приятелите ни са общи и по двойки. За Бога, аз съм омъжена жена, възрастна. Не съм някоя тийнейджърка, която има нужда от приятелки. Моят съпруг и моето семейство ще ми дават всичко, от което се нуждая. Животът ми ще придобие истински смисъл.
Но все пак послушала майка си и продължила да поддържа контакт със своите приятелки.
Годините минавали, животът се променял и дъщерята започнала да осъзнава колко истина има в съвета на майка й. Защото каквото и да се случвало в живота и семейството на младата жена, приятелките й винаги били най-силната й подкрепа.
Омъжената жена станала на 40 години и научила, че:
- Времето минава.
- Животът се случва.
- Разстоянието разделя.
- Децата порастват.
- Любовта угасва.
- Сърцата се разбиват.
- Работата идва и си отива.
- Кариерата свършва.
- Родителите умират.
- Мъжете имат собствен свят.
Но приятелките остават винаги с теб независимо от времето и разстоянието.
Приятелката никога не е твърде далеч, за да те подкрепи, когато имаш нужда от нея.
И когато вървиш по този самотен път, наречен Живот, приятелките ти винаги ще са покрай пътя, ще те надъхват да продължиш, ще се молят за теб, ще се трудят заедно с теб и ще те чакат на финала с разтворени ръце, за да те подкрепят да не паднеш. А когато се налага, дори ще нарушат правилата на играта заради теб.
Източник: "Светлина в душата", Весна Михайлович
