Можем ли да съживим любовта? Можем ли да спасим връзката си? Каква е тайната на вечната любов? Вижте един майчин съвет...
Мило мое момиче,
Сигурно писмото ми ще те изненада. Но от една седмица не спирам да мисля за това как трепереше гласът ти при последния ни разговор.
Сега ще си позволя да споделя с теб една история, която се надявам да ти помогне да погледнеш на нещата по друг начин...
Преди тридесет и пет години, малко преди да се оженим, баща ти ми подари циклама с красиви бели цветове. Цветето беше нежно, но и много капризно. По онова време единствените ми познания за цветята се изчерпваха с това да ги поливам от време на време, когато се сетя. В резултат, повечето от флоралните ми питомци си отиваха без време. Цикламата не бе изключение. Само след две-три седмици листата и цветчетата й опадаха, стъбълцата клюмнаха и тя изглеждаше като попарена.
Стана ми много мъчно. Осъзнах, че не бях положила достатъчно грижи, може би поради леност или липса на опит, а може би по равно от двете. Все пак реших да не се отказвам, макар цветето да изглеждаше в безнадеждно състояние. Исках да го възродя, защото бе подарък от баща ти и за мен означаваше много повече от стрък в саксия. Започнах да чета, да търся съвети от хора, които имаха опит в отглеждането на цветя. Не спирах да вярвам, че един ден отново ще видя цветовете му да се разтварят пред мен... И знаеш ли какво стана? Оказа се, че цикламата не е мъртва, а просто заспала. Постепенно започна да се събужда. Първите нови цветчета цъфнаха в деня на сватбата.
През дългия съвместен живот с баща ти научих едно... Бракът е като цикламата – прекрасен, но същевременно капризен. Изисква много внимание, грижи и любов, но когато даваш най-доброто от себе си, той разцъфва и те радва дълго с красивите си цветове.
Прегръщам те с цялата си любов,
Мама
автор: Вили Терзиева
