В магазините в страната масово и безконтролно се продават синтетични оцетни заместители. Те развалят туршиите, вредят на здравето на хората и се произвеждат от петролни деривати.
Друга форма на заблуда за клиентите е преимуществено позициониране на рафтовете в магазините на синтетичните оцетни киселини спрямо натуралния оцет.
Двата продукта стоят един до друг на един и същи рафт, без да е обозначено, че са различни. А оцетът и имитиращият продукт се различават изключително много. Натуралният оцет има естествен произход (естествена ферментация на вино, плодове, плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход ). Затова само той може да се нарича оцет.
Заместителите на оцета или имитиращите продукти имат синтетичен произход, произвеждат се от петролни деривати. Те не стават за консервиране на туршии и зимнина.
Потребителите обаче не са запознати с пазара на оцет и разнообразието на марки, не знаят за наличието на вреди от консумация на синтетични подкислители. Хората масово не знаят какво трябва да гледат на етикета и защо е добре да избират само натурален оцет.
Търговските вериги от своя страна нямат политика по отношение на информиране на потребителите и не отделят имитиращите продукти от натуралните. Хората най-често посягат към ментетата заради по-ниската им цена и заблуждаващата визия на етикетите. С изображения върху етикетите на туршии, зеленчуци, салати, ябълки, грозде и детски лица, както и с надписи „винен вкус“, „винен аромат“ и „аромат ябълка“, „за консервиране и овкусяване“, синтетичните продукти, в които няма и грам естествена суровина, а само вода и Е-та, заблуждават потребителите. Производителите на оцетни имитации умишлено заблуждават, че продуктите им са подходящи за консервиране. Според Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по лозата и виното, домашните туршии стават само, ако се влага натурален оцет - винен или ябълков.
Имитиращите заместители са негодни да бъдат използвани за консервиране и развалят туршиите. Въпреки това оцетните заместители, които се продават в търговската мрежа, подвеждат потребителите чрез етикетите си, че стават „за консервиране“. Затова е важно да знаем как да различим натуралния продукт от синтетиката.
Върху опаковката на истинския оцет в магазините трябва да пише „Оцет“, за да сме сигурни, че купуваме именно оцет, а не имитация, направена от синтетична киселина (Е260) и вода. Друго нещо, по което можем да се ориентираме дали даден продукт е менте, е цената.
Според данни на НСИ, средната цена на синтетичните оцетни киселини на пазара е по-ниска с около 25% от тази на истинския оцет. За 100 буркана туршия, трябват приблизително 5 литра оцет (0,50 мл./буркан). Така, ако потребителят купи имитация на оцет ще спести средно малко над 1 лев за цялата зимнина, но ще похаби всичките 100 буркана. Имитациите вредят на здравето ни Важно е да се знае и, че синтетичният оцет вреди на здравето на хората.
Синтетичната оцетна киселина (Е260) в повече от допустимите 6% може при консумация да доведе до силни химични изгаряния при контакт с лигавицата или кожата, защото тя е силно токсична при високи концентрации. Най-големите производители на синтетична оцетна киселина са гиганти в петролната и химическа промишленост - Бритиш Петролеум Кемикълс и Селаниз. Такива храни не трябва да се дават на деца под 7 г.
В момента, след въведените промени в Закона за виното и спиртните напитки, всички продукти, които съдържат синтетична оцетна киселина вече се предлагат под други имена, като „кисела подправка“, „кисел продукт“ и т.н. Повечето от тези продукти обаче продължават да въвеждат в заблуждение потребителя с картинките на етикета си. заблуждение потребителя с картинките върху етикетите.
