Природните стихии, които нападнаха и опустошиха огромни райони от страната, изместиха на заден план дори политическите катаклизми. Специално за новия брой на “ШОУ” един от най-нашумелите климатолози - Симеон Матев, се опита да внесе известно успокоение, макар и с много уговорки.- Г-н Матев, отмина ли вече най-страшното?
- Мисля, че да.
И наистина има основание за бъдещи опасения. Защото един общ поглед върху изсипалите се на главите ни досегашни бедствия показва, че върху страната ни подобно чудо от изсипал се потоп от небето, градушки, наводнения, свлачища и прочее, и прочее, не е имало от незапомнени времена! Такива масови валежи със 100 л на кв. м, които се случиха няколко пъти в сравнително къс период от време, досега не е имало. Поне лично аз не помня, въпреки че съм повече от 20 години в професията и се занимавам с изследване на климатичните промени. Може и да е имало някъде много назад във времето, но поне в справочниците аз лично не открих такива процеси.
- Тоест колко време назад прави това?
- Над 130 години. С изключение на 1976 г. за София, когато е имало огромни валежи. Тогава са паднали близо 1000 л кв. м сборно. Засега това е най-валежната година като цяло, но в момента сме в разгара на лятото, така че до края на тази година рекордът от 1976 г. вероятно като цяло ще бъде надминат. До момента над София са се излели над 690 л на кв. м. Но страшният проблем тук не е общото количество, а бедствените валежи над отделни точки от България. То и без това засега над страната са се изсипали над три-четири пъти повече валежи от нормите. Най-големите отклонения бяха в Северозападна България и по Черноморието, където аномалиите също са от незапомнени времена. Неслучайно това бяха регионите с най-големи щети.
- А регистрирана ли е година, в която наводненията и свлачищата са довели до толкова много жертви?
- То всяка година си има жертви - дали от светкавици или други природни бедствия, такава статистика не съм водил, но тази година имаше жертви на много места и тяхното сборно число вероятно ще надмине всички прецеденти, ако се направи един отчет и има някаква база за сравнение.
Сега причините за огромните щети и многобройните жертви са много. Основното, разбира се, е дъждът, но хайде да не отминаваме спомагащите фактори, за които не бива да виним природата. Основният е безобразната ни инфраструктура в цялата страна. Само един пример – едно неизчистено дере може да усили мощта на водата от два до четири пъти, съответно - щетите и жертвите!
- Смятате ли, както някои други, че фаталните свлачища в кв. „Аспарухово” във Варна бяха предизвикани от циганското гето там?
- Не просто съм съгласен, а съм убеден 99,99 на сто, че всичко там се случи от незаконното строителство, докато в Мизия, например, причините бяха други - там срещу огромното количество дъжд трудно можеше да се противостои. Лошото е, че навсякъде човешкият фактор е незаобиколим. Неофициално винаги се знае кой е виновен, но официално така и не става ясно кои са истинските виновници. Нещата се замаскират и в крайна сметка няма наказани.
- Какво ни чака в по-дългосрочен план?
- За нещастие, сега се намираме в период с по-динамично време, с някои нови и доста променливи фактори, на които не можем да влияем, и които по-трудно можем да прогнозираме. За разлика от предишни години, когато също имаше температурни аномалии, но, за щастие, не бедствени и фатални. Например последните няколко сухи и горещи години. В предишни години лятото си беше лято и т.н., сезоните бяха някак си по-предвидими. Но мисля, че палачинката за тази година вече се обърна и ни очаква горещ и нормален август без големи количества валежи. Единствено тази сряда и четвъртък може да има повече облаци, валежи и гръмотевици, но не, разбира се, онези, които предизвикаха проблемите в предишните периоди. Сега, колкото по-нататък отиваме, толкова точността на прогнозите се превръща в ала-бала, но все пак... Наднормените валежи ще намаляват своя пик и някъде към октомври температурите и валежите ще са в обичайните си рамки. Като цяло, можем да си отдъхнем в очакване на есента.
- А в очакване на зимата?
- За нея е още рано да се говори, но най-първите прогнози за зимата сочат, че най-вероятно тя ще бъде по-топла от нормалното. Вярно, може би с повечко мъгли и по-малко сняг в равнините, но това е прекалено далеч все още от всякаква действителност.
- Добре де, от какво зависят в глобален мащаб климатичните промени, включително и тези в България?
- По принцип сега времето в света ще се определя от феномена Ел Ниньо, така че прогнозите ще бъдат трудни, защото не се знае каква ще бъде силата му, до каква степен ще повлияе на времето по света като цяло. Все пак, специално ние, българите, не бива да се плашим от Ел Ниньо, защото неговото влияние върху климата в страната ни е непряко. Каквито и изненади да поднесе той, ние сме доста далеч от него и до нас процесите пристигат след доста преобразуване. Главната сила на Ел Ниньо е в Тихия океан, около Южна Америка, по-специално западно от нея на юг от Екватора, когато водите там са по-топли. Когато са по-студени, в действие влиза неговата „сестра” Ел Ниня. Но по принцип при Ел Ниньо се забелязват по-големи катаклизми на Земята, ако неговата активност се засили – по-големи температурни аномалии, по-силни бури, по-големи катаклизми. Дали и този път ще е така, ще видим.
Явно обаче някои от теориите ни остаряват, защото досега бяхме под влияние на Ел Ниня, при която се смяташе, че процесите са по-спокойни, по-слаби, но пък през изминалите дни по света имаше доста мощни урагани, тайфуни, които донесоха немалко жертви и разрушения - във Филипините и на други места. Така че досегашните теории започват малко или много да издишат, а на тяхно място все повече се настаняват тези, свързани с глобалното затопляне, което не се изразява само с повишение на температурата на едно място на Земята, защото на друго се понижава. Като цяло обаче, глобално температурата на планетата се повишава, което означава натрупване на по-голяма енергия в природата, и тази енергия няма как другояче да се изрази, освен в по-големи катаклизми. И това е тенденция, която все повече се проявява и затвърждава. Възможно е климатичните аномалии, които преживяхме, да се дължат именно на това глобално затопляне. Така че трябва да бъдем готови за всичко. Дори за още по-силни катаклизми, включително и в нашата страна.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
- Тоест колко време назад прави това?
- Над 130 години. С изключение на 1976 г. за София, когато е имало огромни валежи. Тогава са паднали близо 1000 л кв. м сборно. Засега това е най-валежната година като цяло, но в момента сме в разгара на лятото, така че до края на тази година рекордът от 1976 г. вероятно като цяло ще бъде надминат. До момента над София са се излели над 690 л на кв. м. Но страшният проблем тук не е общото количество, а бедствените валежи над отделни точки от България. То и без това засега над страната са се изсипали над три-четири пъти повече валежи от нормите. Най-големите отклонения бяха в Северозападна България и по Черноморието, където аномалиите също са от незапомнени времена. Неслучайно това бяха регионите с най-големи щети.
- А регистрирана ли е година, в която наводненията и свлачищата са довели до толкова много жертви?
- То всяка година си има жертви - дали от светкавици или други природни бедствия, такава статистика не съм водил, но тази година имаше жертви на много места и тяхното сборно число вероятно ще надмине всички прецеденти, ако се направи един отчет и има някаква база за сравнение.
Сега причините за огромните щети и многобройните жертви са много. Основното, разбира се, е дъждът, но хайде да не отминаваме спомагащите фактори, за които не бива да виним природата. Основният е безобразната ни инфраструктура в цялата страна. Само един пример – едно неизчистено дере може да усили мощта на водата от два до четири пъти, съответно - щетите и жертвите!
- Смятате ли, както някои други, че фаталните свлачища в кв. „Аспарухово” във Варна бяха предизвикани от циганското гето там?
- Не просто съм съгласен, а съм убеден 99,99 на сто, че всичко там се случи от незаконното строителство, докато в Мизия, например, причините бяха други - там срещу огромното количество дъжд трудно можеше да се противостои. Лошото е, че навсякъде човешкият фактор е незаобиколим. Неофициално винаги се знае кой е виновен, но официално така и не става ясно кои са истинските виновници. Нещата се замаскират и в крайна сметка няма наказани.
- Какво ни чака в по-дългосрочен план?
- За нещастие, сега се намираме в период с по-динамично време, с някои нови и доста променливи фактори, на които не можем да влияем, и които по-трудно можем да прогнозираме. За разлика от предишни години, когато също имаше температурни аномалии, но, за щастие, не бедствени и фатални. Например последните няколко сухи и горещи години. В предишни години лятото си беше лято и т.н., сезоните бяха някак си по-предвидими. Но мисля, че палачинката за тази година вече се обърна и ни очаква горещ и нормален август без големи количества валежи. Единствено тази сряда и четвъртък може да има повече облаци, валежи и гръмотевици, но не, разбира се, онези, които предизвикаха проблемите в предишните периоди. Сега, колкото по-нататък отиваме, толкова точността на прогнозите се превръща в ала-бала, но все пак... Наднормените валежи ще намаляват своя пик и някъде към октомври температурите и валежите ще са в обичайните си рамки. Като цяло, можем да си отдъхнем в очакване на есента.
- А в очакване на зимата?
- За нея е още рано да се говори, но най-първите прогнози за зимата сочат, че най-вероятно тя ще бъде по-топла от нормалното. Вярно, може би с повечко мъгли и по-малко сняг в равнините, но това е прекалено далеч все още от всякаква действителност.
- Добре де, от какво зависят в глобален мащаб климатичните промени, включително и тези в България?
- По принцип сега времето в света ще се определя от феномена Ел Ниньо, така че прогнозите ще бъдат трудни, защото не се знае каква ще бъде силата му, до каква степен ще повлияе на времето по света като цяло. Все пак, специално ние, българите, не бива да се плашим от Ел Ниньо, защото неговото влияние върху климата в страната ни е непряко. Каквито и изненади да поднесе той, ние сме доста далеч от него и до нас процесите пристигат след доста преобразуване. Главната сила на Ел Ниньо е в Тихия океан, около Южна Америка, по-специално западно от нея на юг от Екватора, когато водите там са по-топли. Когато са по-студени, в действие влиза неговата „сестра” Ел Ниня. Но по принцип при Ел Ниньо се забелязват по-големи катаклизми на Земята, ако неговата активност се засили – по-големи температурни аномалии, по-силни бури, по-големи катаклизми. Дали и този път ще е така, ще видим.
Явно обаче някои от теориите ни остаряват, защото досега бяхме под влияние на Ел Ниня, при която се смяташе, че процесите са по-спокойни, по-слаби, но пък през изминалите дни по света имаше доста мощни урагани, тайфуни, които донесоха немалко жертви и разрушения - във Филипините и на други места. Така че досегашните теории започват малко или много да издишат, а на тяхно място все повече се настаняват тези, свързани с глобалното затопляне, което не се изразява само с повишение на температурата на едно място на Земята, защото на друго се понижава. Като цяло обаче, глобално температурата на планетата се повишава, което означава натрупване на по-голяма енергия в природата, и тази енергия няма как другояче да се изрази, освен в по-големи катаклизми. И това е тенденция, която все повече се проявява и затвърждава. Възможно е климатичните аномалии, които преживяхме, да се дължат именно на това глобално затопляне. Така че трябва да бъдем готови за всичко. Дори за още по-силни катаклизми, включително и в нашата страна.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
