Мистериозна гибел, неизяснени факти, свидетели, подлагани на разпитване с детектор на лъжата... Тези трагични обстоятелства, които преживява в момента семейството на 20-годишния Момчил Семерджиев от Пловдив, удавиха в мъка и близките на един друг млад мъж преди година и половина - 22-годишния Живко Пенкин от Съединение.
След 16 дни в неизвестност тялото на студента Момчил бе открито миналата неделя в подножието на скала в южната част на Младежкия хълм .
Братът на Момчил - Явор, последно се чул с него след полунощ. Поръчал му да го изчака двайсетина минути пред дома им, докато си дойде, тъй като изпраща приятелката си на гарата. При завръщането си обаче не открил брат си. На следващия ден близките се паникьосали и подали сигнал в полицията, след като телефонът на Момчил бил изключен. Криминалистите отказват подробности какво са открили от разпечатките - дали Момчил е разговарял с друг човек, след като се е обадил на брат си. Според прокуратурата в най-скоро време фактологията по случая ще бъде изяснена.
Подобна жестока драма преживя и семейството на Живко Пенкин. Майката на Живко, която е последният човек, който го е видял жив, и досега пита къде е възглавницата, която той взел посред нощ, когато излязъл. Тя не е открита и досега. Близките допускат, че момчето може да е станало жертва на наркопласьори.
За наркотици са разпитвани и приятелите на Момчил, с които е бил часове преди смъртта си на Бунарджика. Криминалистите са ги питали за синтетична дрога. Близките на студента са категорични, че момчето е било изключително слънчево и жизнерадостно. Те не допускат да е употребявал дрога, отричат и версията самоубийство. Засега не е ясно дали отговор на въпросите им ще дадат и експертизите за алкохол и наркотици на тялото на Момчил. Те трябва да бъдат направени в Националния институт по криминалистика в София. Останките от Момчил след 16 дни на открито са били почти мумифицирани.
Засега всички въпросителни около смъртта на студента остават.
Мистериозната смърт на 22-годишния Живко Пенкин държа в напрежение два месеца Съединение. Тялото му бе открито от случайни минувачи рано сутринта на 4 март 2014 г. край градския стадион. Трупът е бос, със захлупено лице в 10- сантиметрова локва. Първоначално разследващите се насочват към версията за самоубийство или удавяне. От близки те разбират, че младежът е диабетик, и допускат, че поради липса на инсулин може да е припаднал и да се е удавил в дълбоката около педя локва. Тази версия обаче постепенно започва да отпада, след като става ясно, че малко преди да излезе от къщи, младежът си е взел дозата инсулин. Разследването се преобръща, когато три седмици по-късно излиза и първата експертиза. Тя показва, че младежът е убит.
Според съдебните медици, Живко е бил удрян в главата, в резултат на което е изпаднал в коматозно състояние. Бил е безпомощен да се предпази от водата, в която се е намирало лицето му при падането, и е починал от удавяне.
Живко Пенкин напуска дома си в нощта на 3 срещу 4 март миналата година. Всичко става много бързо, момчето изскача навън и тръгва с младеж, току-що пристигнал с кола пред къщата, където живее. Почти в полунощ непознатият звъни на входната врата и взима Живко. Преди това той излиза да провери кой е. Гостът търси по-големия брат на Живко, който не си е вкъщи. След това момчето се връща, взима възглавницата, на която спи, и излиза. Последно го виждат родителите му.
„Странното в цялата работа е, че той пое навън с възглавницата. Телефонът, цигарите и маратонките му останаха тук”, разказа тогава пред журналисти майката Мариела Пенкина. Въпросната възглавница обаче до момента не е открита. А близките на Живко предполагат, че тя може да се окаже ключът към отговора на въпроса защо младежът е бил убит. В града допускат, че той може да е станал жертва на наркопласьори. Публична тайна е, че в Съединение много младежи се занимават с продажба на наркотици.
След убийството на момчето бе извършен следствен експеримент от полицията. Четирима свидетели бяха подложени на детектор на лъжата.
Според местни хора Живко бил кротък младеж и не създавал проблеми в Съединение. Не работел нищо, получавал инвалидна пенсия от 120 лева, тъй като страдал от диабет и бил на инсулин 4 пъти дневно.
Работата по предполагаемото убийство обаче започва да разплита дълбоко законспирирана верига от дилъри и потребители, действала от години в наглед уж спокойното градче. И арестите не закъсняват. Няколко седмици след погребението на момчето градът няма да забрави последвалата полицейска операция. Местните я нарекоха „Шок и ужас”. Денят е петък следобед, когато няколко микробуса с барети се изсипват в градчето и започват щателна проверка на заведения, магазини и къщи. Викове “Долу, лягай на земята!” накарали всички в района да замръзнат на място. Акцията продължава до събота вечерта, като над 50 души са отведени в полицейските управления, а униформени влизат във всяка трета къща. Откриват наркотици и оръжие. Зад решетките се оказват 17 души, сред тях са и известни бизнесмени от града.
Жени изпадат в шок, след като акцията ги сварва по време на пазар. Една от тях е Таня Господарска. Крясъците на полицията я накарали да се обърне рязко. “Когато погледнах, видях бус, от който изскачат полицаи с качулки и въоръжени до зъби. Тръгнаха в различни посоки. Когото срещнеха по пътя си, го проскаха на земята. Изплаших се и не знам защо, но първата ми реакция беше да избягам. Тогава един от полицаите хукна след мен с викове: “Спри, лягай до колата и ръцете до главата, да ги виждам”. Така ме проснаха по корем на земята”, разказа Таня Господарска. По-късно, когато разбрали, че Таня не е от издирваните, я пуснали да си върви. Разтреперена, тя успяла да стигне до заведението на познат, който дал валидол да я успокои.
“Арестуваха по албум. Видях как един от полицаите слезе, отвори огромен списък с имена и снимки и започнаха по тях да оглеждат и задържат хората", разказа тогава Господарска.
До момента няма арестуван за убийството на Живко.
