Хунзите са древни хора, заселени на самата граница между Пакистан и Индия, известни с това, че техният живот продължава 110-120 години. Тяхното място на пребиваване е известно като "оазис на младостта".
Те са пример, че начинът на живот, приблизително идеален, наистина съществува. Хунзите се къпят със студена вода, дори и при температура от 15 градуса под нулата, а на 65 години могат да раждат деца.
Лятото ядат единствено плодове и зеленчуци, а през зимата консумират сушени кайсии, готвени храни и овчи сирена. Има период, когато хунзите нищо не ядат, а той е известен като "гладна пролет". Името получила, след като плодовете тогава още не са узрели, и тогава пият изключително сок от сушени кайсии. Периодът продължава от 2 до 4 месеца, а тяхната традиция стриктно се спазва, тъй като е много важна част от културата.
Протеини се внасят в най-малки количества, а дневно приемат средно 1900 калории от които 50 гр. протеини, 36 гр. въглехидрати.
От опит, много чужденци, които са се преместили в долината на река Хунзи, заключват, че основен фактор за дълговременния живот е здравословна диета.
Шотландският лекар Мак Херисон, след завръщането си в Англия, е извършил експеримент с голям брой животни. Една група се е хранила с нормалната храна на едно лондонско работническо семейство, която предполага бял хляб, херинга, рафинирана захар, консервирани храни и готвени зеленчуци. В резултат на такава диета, при животните са се появили различни човешки болести. Другата група животни се хранели с храната на хунзите и останали напълно здрави.
В книгата хунзи-хора, които не познават болестите, авторът Р. Бирчер, посочва основните характеристики на диетата, твърдейки, че тя е ключова за здравословен живот:
- Вегетариански вид диета, голямо количество сурови храни, като добавки доминират плодове и зеленчуци, натурални продукти, без никакви други извън позволеното, хранителни продукти, които се подготвят така, че се съхраняват всички биологични ценни материали, алкохол и сладки са в списъка на хранителни стоки, които рядко се консумират, спазва се редовния период на гладуване.
На международния конгрес за канцерогенни заболявания в Париж, през август 1977 г., експерти изнесли данни на геоканцерологията (наука за изследване на рака в различни региони на света), които говорели за пълното отсъствие на рак, наблюдавано само при народа на хунзите;
За тях да ходят 100 до 200 км на ден е същото, като за нас да се разходим около къщата. Изкачването по стръмни планини за хунзите е бързо, а са весели и енергични.
Техните постоянно усмихнати лица и добро настроение също допринасят за тяхното по-добро умствено и физическо здраве.
