Митични съкровища , славни герои, забравени предания, нашепвани от поколение на поколение. В подобна мистерия са забулени голяма част от историческите иманета, за които сме чели единствено в легендите за българските земи .
Преди древна Гърция и могъщия Рим, още преди Мосопотамия дори, столетия много по-рано, на територията на България е имало общество – високо развита цивилизация, което е сътворявало магии от чудеса, изваяни от злато и сребро.
За съжаление много от съкровищата ни не са в българските музеи, ограбени и изнесени от земите ни от преминалите завоеватели, като пет от големите реликви са пръснати по света - едни са в чужди музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци. Останките от гордото ни минало блестят в Националния исторически музей.
Като приказка звучи легендата, според която над Асеновград, в местността Белинташ, където е било най-голямото светилище на тракийското племе бесите, е заровено имане на пълководеца Александър Македонски. Той посетил светилището, защото там била най-древната жреческа школа на континента. Александър искал съвет за похода си срещу Тива.
За благодарност той оставил на светилището златната си карета заедно с конете, както и много дарове от злато, сребро и бронз. Повечето били уникати, завладени по време на войните с гърци и перси. По-късно, за да ги опазят, служителите на боговете от Белинташ закопали тези дарове. Къде точно, никой не знае.
Съществуват и много догадки за това къде са златните съкровища на българските царе след падането на държавата под турско робство.
Едно такова съкровище е хазната на цар Шишман. Няма никакви сведения за това къде и как е скрита или плячкосана съкровишницата на тогавашната българска държава. Една стара легенда гласи, че цялата хазна на шишмановия царски двор била натоварена на волски каруци и откарана до Черепишките скали и там е била затрупана с големи камъни и скални отломъци.
Преданията разказват, че когато османските орди стигнали до старите римски пътища в Родопите, водачът им видял каменен манастир на високото. Това било върхът на Кръстова гора, където от няколко века монаси славели бога, живеели на пост и молитва, далеч от светската глъч.
Монасите получили знамение за надвисналата опасност и скрили в дебели кожени торби Кръста Христов, потири, ценни предмети, събирани в манастира от векове. На дълбоко и скрито те заровили царски знаци от славните времена на България, писания и хроники на велможи и боляри, укривани през смутните времена в недостъпната обител.
След три дни и три нощи войската на полумесеца минала през манастира. След нея останали побити главите на трийсетте монаси, които не продумали дума, не отронили звук пред ятагана и копието да издадат древните съкровища, кътани през вековете. Голямото имане не било извадено досега, защото над мястото тегнела прокоба. Колкото мъже се опитали да ровят в указания район, били сполетени до един от страшна и тайнствена смърт. Често умирали и децата им.
Друга легенда мълви, че в района край Симеоновград, под руините на римската крепост Костанция, на възвишението Хисар подземни тунели опасват крепостта като лабиринт. В тези тайни подземия криели богатството си, заграбено от различни народи последните римски императори. След като варварите нахлули по тези земи, крепостта не устояла и римляните се изтеглили, много от тях били избити и така техните съкровища останали под крепостта.
Съществуват много легенди за скрити златни съкровища, заровени от римляните. Едно такова място е може би Тополовград, на върха Вишеград или на 2 км. на запад от града, под стените на древната крепост Палеокастро.
Все още не са открити и имането на Индже войвода, хайдут Велко, Вълчан войвода, Сирма войвода и много други.
Интересна е историята на Вълчан войвода и златното му имане, за което и до днес се носят легенди.
Първата жена на войводата - Рада, е от село близо до София. Твърди се, че тя му изневерила и Вълчан я убива, за да не издаде къде е имането му, според други е била заклана от иманяри. За втората му жена се знае, че Вълчан войвода й е завещал две тетрадки изписани с тайнопис.
Това имане било заровено край село Бов, на север от град София. Източно от селото е връх Яворец. Предание говори, че в скалите имало нишант-ключ. Там Вълчан войвода оставил книга, в която описал къде е скрил парите си из земите на този край.
В друга легенда се разказва, че има тайнствен подземен град вкопан под Крушевската планина.
Само на няколко километра от Севлиево над язовир "Александър Стамболийски" се издига уникална крепост скрита под короните на дървета и там според легендата в недрата на планината е закопано мистичното съкровище на Вълчан войвода. Тя е една от най-големите по площ средновековни крепости и се намира в т. нар. Крушевска планина край Севлиево. На 4 км от днешния град в посока северозапад се издигат руините на Хоталич, разположен върху повече от 15 дка.
Не се знае нищо и за ограбеното злато на българския народ от османските поробители, за зверските мъчения на които е било подложено населението на Стара загора за да кажат, къде са парите им и дали турците при бягството си от България и от руските освободителни войски са отнесли заграбеното злато или са го скрили нейде из българските земи.
Една такава легенда твърди, че Осман паша и неговата войска, които се предали на руските войски, са скрили несметните си богатства, заграбени от поробената България, до река Вит, край Плевен.
Най-големите и значими до момента български златни съкровища тежат общо към 30 килограма. Те обаче са по-ценни от златния резерв на държавата, който е 40 тона. При това тук включваме само находките от Панагюрското съкровище, Варненския некропол, Златната маска на Терес, открита в могилата "Светицата", съкровищата от Вълчитрън и находките от Могиланската могила край Враца.
В сбора не влизат уникалните апликации от Летница, съдовете от Борово, апликациите за конско снаряжение и ритони от Луковит, нито пък 400-те златни апликации, в едно от Подбалканските полета (точното място ще бъде оповестено оповестено след края на разкопките), датирани преди 5000 години. На последната изложба в Бон, застраховката на Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското, Боровското и още от най-известните ни съкровища възлизаше на около 35 милиона лева.
Едно нещо обаче ще ви направи впечатление, когато четете за тези епохални открития – повторението на "предполагаме, че е ...", “неизвестно предназначение“, “неразкрито тракйско писмо“, "датиране с приблизителна точност" и т.н. Няма да видите чужди екипи и световноизвестни учени или световноизвестни лаборатории, работили по разгадаването на тези загадки.
У вас ще остане впечатлението, че българското културно наследство е най-неизучаваното, най-непознаваното и най-малко рекламираното в света! Мистерията на българските съкровища продължава. В едно обаче сме сигурни – в българските земи има още много нови исторически изненади и мистерии, които отново и отново ще захласват и учудват света!
