Малко са хората, които могат да се похвалят със сполучлив брак. В течение на годините любовта избледнява, съпрузите се отчуждават един от друг, а спомените за приятните емоции от началото на връзката само подсилват разочарованието и карат много хора да вземат най-тежкото решение и да се разведат.
Колкото и странно да звучи, тайната на щастливия семеен живот се крие в най-простите неща.
Младата жена изпаднала в отчаяние, когато разбрала, че мъжът й Джон иска да сложи край на брака им. Защо да го прави - съюзът им бил много хармоничен. Живеели не по-лошо от другите семейства и рядко се карали.
Мъжът й се прибирал вкъщи винаги навреме, не криел телефона си и се държал нормално с нея.
Жената се чувствала обидена и нещастна. И не спирала да си задава въпроса: с какво не е угодила на мъжа си? Къщата била винаги чиста, синът им - добре възпитан, обгрижен и отличен ученик.
Самата тя отделяла достатъчно време за външния си вид и изглеждала страхотно за възрастта си, спортувала и посещавала салоните за красота.
За да се разсее и успокои след неприятния разговор с Джон, Хелън решила да изчисти къщата. Тя дълго мила пода, бърсала старите семейни снимки и местела неща от едно място на друго. След като приключила с дневната и спалнята, влязла в стаята на сина си.
Когато приключила с почистването, погледът й се спрял на една от тетрадките на детето в далечния край на бюрото. Тъй като синът й изпитвал затруднения по този предмет, тя решила да надникне вътре и да види как се справя.
В самото начало на тетрадката видяла есе на тема "Моето семейство". Грешки, разбира се, имало, но това изобщо не привлякло вниманието на Хелън.
10-годишният й син разсъждавал много разумно и интересно над отношенията между мъжа и жената. Момчето пишело колко е важно съпрузите да разговарят и да прекарват времето си заедно.
"Мама и татко почти не си говорят. Отдавна не съм ги виждал да излизат някъде. Не пътуваме и не излизаме на заведение всички заедно.
Обичам родителите си и наистина искам да сме едно семейство. Но ми се струва, че възрастните работят твърде много и забравят защо са заедно", пишел синът й.
Написаното било като гръм от ясно небе за младата жена. Простите думи на 10-годишното момче я ударили право в сърцето. Наистина, през последните 3-4 години тя била зациклила над работата си. През почивните дни ходела на фитнес, на маникюр или се виждала с приятелки.
А заедно със съпруга си отдавна не били ходили някъде.
Жената си припомнила как по-рано всяка вечер са гледали филми и се прегръщали. А после дори това изчезнало. Заради домакинската работа изобщо не й било до "глупости".
Кога за последно са обсъждали нещо заедно, без да се брои списъка за пазаруване или семейния бюджет? Кога за последен път всички заедно са излизали на разходка?
Тя не спирала да си задава въпроси, на които не можела да намери отговори. Оказало се, че в суматохата поставяла на преден план неща, които са от второстепенно значение.
Защо му е на съпруга й красива, но студена жена, с която няма за какво да си говори?
Хелън избухнала в сълзи. Тя осъзнала грешките си и й се приискало да промени много неща.
Когато Джон се прибрал от работа, тя го изненадала с вкусна вечеря. А след като се нахранили, зарязала мръсните чинии и предложила всички да се съберат пред телевизора и да изгледат някоя хубава комедия.
Любимите й мъже се спогледали въпросително, но приели предложението. Всички не спирали да се смеят и забавляват. А накрая Хелън се притиснала силно до мъжа си и му прошепнала "Хайде да си дадем още един шанс!".
