Целият ни организъм е съвършена съвкупност между биохимични конструкти и техните фукционални изяви. Нашите мисли и чувства, цялото ни стоене в света – поведението ни, реакцията ни към външните фактори са в постоянна зависимост от нашите биохимични детерминантни и в същото време вляят на тяхното проявление.
Затова е абсурдно и немислимо тялото ни да се разглежда като изолирана съвкупност от органи и системи.
Замисляли ли сте се, когато се появи определен симптом дали той не се дължи на Вашите страхове или на някакви други емоции или чувства, на гняв, спотаени, премълчани думи и спотаени реакции. Случвало ли Ви се е да усетите огромно облекчение на болката, когато емоционалният проблем отмине?
Всичко това са закономерности, които искаме или не, владеят съществото ни и отказът да ги проумеем или да ги допуснем, е отказ от собственото ни здраве. С тези закономерности се занимава психосоматиката. Думата произлиза от гръцки и означава „влиянието на душата и ума (psyche) върху тялото (soma)“. Още от древни времена се е считало, че съществува изразена връзка между ума и тялото. Аристотел, например, наблюдава как емоции, като гняв, страх, кураж, щастие, радост влияят върху тялото.
Психосоматичната медицина разглежда взаимоотношенията между социални, психологически и поведенчески фактори върху физиологичните процеси и и как това влияе на качеството на живот.
Циститът, например, много често може да притежава психологическа основа за появата си. Според психологическо изследване причина за появата му може да се дължи на натрапчивото усещане за нахлуване в личното пространство. Ако се замислим за патологичния характер на цистита – той представлява нахлуване на патогенни организми в пикочния мехур.
И ако си представим, че в ролята на бактерията влиза нещо външно, нежелано, чуждо на нас, то симптомите могат да бъдат съвсем сходни. Италиански учени твърдят, че този проблем може да засяга например жени, в чийто живот има прекалено натрупване на властно или натрапчиво присъствие (ревнив съпруг, заядлив шеф, проблемни деца, взискателни родители). Според скорошно изследване се доказва, че близо половината от гинекологичните нарушения възникват следствие от нерешени емоционални проблеми.
От друга страна, пикочният мехур осъществява чрез натиск на налягането освобождаване на урината. А невъзможността да го изпразним (както става при цистита) не е ли всъщност невъзможността да се освободим от нещо, което трябва да бъде изхвърлено? Всъщност пикочният мехур е събирателният резервоар, в който всички водноразтворими токсини, всички вещества, отделяни от бъбрека под формата на урина, чакат, докато могат да напуснат тялото. Натискът, който създава количеството урина, след известно време налага тя да се изпусне, което неиумоверно води до огромно облекчение.
Според едни от пионерите в областта на психосоматиката Рюдигер Далке и Торвалд Детлефсен въпросът с проблемите в пикочния мехур винаги опира до моментите, в които човек е под психическо напрежение – изпит, например, или подобни условия, които биха могли да са свързани със страх или стрес.
Психически изживяното напрежение се изтласква надолу в пикочния мехур, където се усеща като физически натиск. А натискът, от своя страна, винаги изисква от нас да се облекчаваме. И ако това е невъзможно психически, т.е. ако не успеем да се освободим психически от това напрежение, то трябва да го допуснем физически през пикочния мехур. В зависимост от големината на натиска на този проблем или ситуация, натискът може да стане изключително болезнен.
При възпаление на пикочния мехур паренето при уриниране много ясно показва колко болезнено пациентът изживява изпускането. Честият напън за уриниране, при който обаче не се отделя никаква урина, изразява абсолютната неспособност, въпреки натиска, да се изпуска, включително „парата“, напрежението. При всички тези симптоми би трябвало да се има предвид, че веществата, съответно темите, проблемите, ситуациите, от които човек следва да се освободи, са само баластни вещества, отживелица, нещо несъществено, нещо непотребно. Рюдигер Далке твърди, че когато имаме чести повтарящи се цистити трябва да си зададем следните въпроси, които да ни помогнат да се освободим, както от акумулираните напрежение и външен натиск, така и от самите симптоми:
1. В кои сфери се вкопчвам упорито, макар да са отживели и чакат да бъдат отделени
и изхвърлени?
2. Къде сам се подлагам на натиск и го проектирам върху други (изпит, шеф)?
3. От кои изчерпани теми би трябвало да се освободя?
4. Какво ме кара да плача?
Психологическата страна на цистита, както и на всеки един друг симптом, изисква смелостта да поемем отговорността за влиянието на собственото ни поведение върху здравословното ни състояние. Когато приемем тази отговорност и разберем, че реакцията ни към външния свят определя протичането на вътрешните физиологични процеси, ще разберем, че притежаваме свободата и избора да сме здрави.
Разбира се, винаги можем да се доверим на природата и на благата, които тя така щедро ни е дала. Можем умело да комбинираме собствения анализ върху емоционалните причини за появата на даден симптом с повлияването им от природни продуки.
CystiRen (ЦистиРен) е натурален продукт, който успешно повлиява симптоми при цистит и възпаления на пикочните пътища. Продуктът CystiRen (Цистирен) съдържа комбинация от Американска червена боровинка и Златна пръчица. Патентованият екстракт от боровинка е с високо съдържание на проантоцианидини, тип А. Стандартната дневна доза съдържа 72 мг проантоцианидини, осигуряващи бърз лечебен ефект. Екстрактът от Златна пръчица подпомага изхвърлянето на микроорганизми и отпадъчни вещества от пикочните пътища и бъбреците. Усилва защитните сили на организма срещу инфекции в уринарния тракт. Продуктът не съдържа животински продукти, оцветители и консерванти. Напълно безвреден е. Можете да го намерите в аптеките без рецепта или онлайн на www.botanic.cc.
Консултант от Ботаник - Бояна Николова
Използвана литература:
Болестта като път, Рюдигер Далке, Торвалд Детлефсен, Сиела