Вървейки към ветеринарна аптека, момче чуло куче да вика за помощ в кола. След безуспешни опити да намери собственика на колата, момчето чупи стъклото на автомобила, без да подозира, че доброто му дело скоро ще го въвлече в беда.
Дерек бе израснал, грижейки се за животни на улицата и дори искаше да има свое собствено домашно куче, но родителите му никога не му позволиха, поради лошото им финансово състояние.
Те никога не са разубеждавали тийнейджъра да гали чужди кучета, но да имат едно у дома си е лукс, който не могат да си позволят.
Като част от задълженията си Дерек често посещавал ветеринарната аптека, за да купува лекарства за болни животни с парите от даренията. По време на едно от посещенията си той преживява нещо странно, което скоро го въвлича в беда.
Беше типичен ден за Дерек, когато прекоси паркинга на аптеката, за да стигне до входа. Разхождайки се под жаркото слънце, той усещаше как кожата му гори, но това не го притесняваше, защото беше готов на всичко, за своите най-верни другари – животните в приюта.
Секунди преди да влезе в аптеката, чу леко скимтене. Това куче ли е? Дерек се зачуди и обърна глава, за да види дали наоколо няма куче.
След няколко секунди отново чу същия звук, но този път беше силен и продължителен. О, да, това е куче! — помисли си той и последва болезнения глас. Секунди по-късно Дерек надничаше в бял джип, където откри куче, седнало на задната седалка.
— Какво ти се е случило, приятелче? – промърмори Дерек, преди да се опита да отвори заключената врата на колата. След това се огледа, за да види дали собственикът е там, но не намери никого.
„Трябва да те измъкнем оттук, приятелю“, каза Дерек на хванатото в капан куче, което дишаше учестено, докато лежеше върху кожената повърхност. „Сигурно се задушава. Трябва да го измъкна!“ – каза си момчето.
Той се опита да активира алармата на колата, като ритна гумите, удря по каросерията на колата и се опитва да отвори вратите, но нищо не се получи. Какво трябва да направя? Дерек се зачуди, докато погледна към земята и забеляза камък с размерите на футболна топка в близката трева.
Без да мисли два пъти, Дерек вдигна тежкия камък и го доближи до колата. За пореден път той огледа паркинга, за да намери собственика на колата, но без резултат и след това взе камъка, за да разбие стъклото на прозореца на колата.
След като счупил прозореца на джипа, той внимателно плъзнал ръката си вътре и отключил вратата. „Хайде, приятел! Трябва да отидеш на лекар“, каза Дерек на кучето, преди да го вземе.
Без да губи време, Дерек се втурна към приюта с кучето на ръце и помоли ветеринаря да го прегледа. — Добре ли е? — попита Дерек.
„Да, Дерек, ще се оправи, но твоят малък приятел е силно дехидратиран“, отговори лекаря, след като провери кучето. — Трябва да кажа, че го спасихте навреме. В противен случай можеше да умре от задушаване.
Дерек въздъхна с облекчение, преди да благодари на доктора. След това нахрани кучето и му даде вода. — Хайде да се върнем в аптеката, а? — каза той на кучето и разроши кафявата му козина.
След като се разходи няколко минути с кучето на ръце, Дерек стигна до паркинга на аптеката. Но това, което видя там, беше нещо, което със сигурност не очакваше.
Близо до джипа стоеше мъж на средна възраст, който сочеше счупеното стъкло и крещеше на персонала на аптеката. Беше бесен, защото някой му беше счупил прозореца и му откраднал кучето, но не знаеше кой го е направил.
„Господине, кучето ви е при мен. Заведох го при…“ Дерек се опита да обясни, докато държеше новия си космат приятел на земята, преди собственикът на кучето да започне да му крещи.
„Как се осмели да повредиш колата ми и да откраднеш кучето ми? Какво си мислиш, че правиш?“ – извика мъжът.
„Вижте, сър, само се опитвах да помогна на животното“, обясни Дерек. „Той беше заклещен на задната седалка, откакто го оставихте в колата със свити прозорци. Беше на ръба на задушаване, когато го открих.“
“Никой не е търсил помощта ти!” – измърмори мъжът. „Отидох до аптеката само за пет минути, а ти ми счупи прозореца! Ти си лъжец! Ти си крадец!“
„Сър, аз съм доброволец в близкия приют, така че заведох кучето ви там“, отговори Дерек спокойно. „Можете да попитате ветеринаря там. Той провери кучето ви и каза, че съм го довел в точното време.“
Мъжът завъртя очи и сложи кучето си на задната седалка, преди да се качи на шофьорското място. След това хвърли гневен поглед на Дерек и потегли.
По-късно същия ден, всички в приюта похвалиха Дерек, че е спасил кучето от сигурна смърт. Когато обаче се прибрал и казал на майка си за това, тя се сопнала, че не е трябвало да чупи прозореца на колата.
„Мамо, не можех да оставя кучето да умре там“, обясни той на майка си.
„Знам, но собственикът на колата сигурно е толкова ядосан. Повредил си скъпата му кола“, каза майката на Дерек. — Не трябваше да го правиш.
„Нямах друг избор, мамо“, отвърна Дерек.
Седмица по-късно, когато Дерек се прибра от приюта за животни, майка му разкри, че са получили писмо от съда, че собственикът на колата е завел дело срещу тях.
“Казах ти, Дерек. Не трябваше да чупиш прозореца!” каза майка му. “Как ще платим тази огромна глоба? Нямаме достатъчно пари за храна, какво остава за скъпи дела”
Дерек прочете известието на съда и се почувства виновен, че е повредил колата на мъжа. Въпреки че знаеше, че не можеше да остави кучето да умре.
На следващия ден Дерек и майка му разговарят с адвокат за случая. Адвокатът не им поиска хонорар, но им каза, че се нуждаят от доказателства, за да докажат, че мъжът е оставил кучето в заключената кола твърде дълго. В противен случай Дерек ще трябва да плати глобата.
След като разговаря с адвоката, майката на Дерек му каза, че ще опита да получи помощ от друг адвокат и го помоли да не се тревожи. „Можеш да отидеш в приюта, Дерек. Там те чакат“, каза тя.
Едно от животните се разболя в приюта този ден, така че Дерек трябваше да отиде отново до аптеката. Той се сети за заклещеното куче в джипа, докато мина през паркинга, когато видя камера за видеонаблюдение.
Доказателство! Мога да използвам това като доказателство! — помисли си той и се стрелна към стаята за сигурност в аптеката. Там той поискал от служителите да му покажат записа от миналата седмица.
“Да! Знаех си, че лъже!” – възкликна Дерек, след като изгледа записа от охранителната камера, който показа, че мъжът е оставил кучето в колата си повече от час.
„Можете ли да ми предоставите копие от този запис? Трябва ми за правни цели“, обясни Дерек на персонала.
По-късно същия ден Дерек се върна у дома със записа от охранителната камера и го показа на майка си на стария им компютър.
“Виж, мамо! Кадрите доказват, че той лъже!” – каза Дерек, преди майка му да го прегърне и да го похвали, че е получил доказателството. “Толкова се гордея с теб!” тя каза.
На следващия ден Дерек и майка му показаха записа от охранителната камера на своя адвокат и скоро спечелиха делото срещу мъжа. След като видеото доказа, че мъжът лъже, а съдията нареди на властите да му отнемат кучето.
Няколко седмици по-късно служителите за хуманно отношение към животните оставиха кучето в приюта, където работеше Дерек, и бяха помолени да се грижат за него, докато някой не го осинови.
„Мамо, може ли да осиновим кучето, това е знак от съдбата?“ — попита Дерек майка си същата вечер.
“О, Дерек. Знаеш, че нямам достатъчно пари, за да го храня”, отговори тя.
„Мамо, не се тревожи. Ще го оправим“, каза Дерек. „Ще помоля управителите на приюта да ми помогнат с храната. Можем ли да го осиновим, мамо? Ще го нарека Макс!“
Два дни по-късно Дерек върна Макс у дома, след като майка му се съгласи. Тя му позволи да задържи кучето като награда за доброто му дело. Тя се чувстваше изключително горда със сина си, че се грижи за животните в свят, в който хората са склонни да бъдат толкова жестоки.
Добрите дела винаги се възнаграждават по един или друг начин. Въпреки че Дерек получи съдебно известие за счупения прозорец на мъжа, той по-късно бе възнаграден за спасяването на изоставеното животно.
