Съдържа: свинско месо, птиче МОМ, сланина, сол, лук, захари – декстроза, подправки – соев изолат, картофено нишесте, стабилизатори: Е450, Е451, оцветители: Е120, Е160с, Е162, консервант: Е250, вода, жив протеин, овкусител: Е621, антиоксидант: Е330, Е315.
Сигурно се чудите какъв е този странен химически коктейл! Ето ви жокер: това е съставът на „хранителен” продукт, наречен „македонска наденица”. Щедро рекламиран по телевизиите, той се продава в „Карфур”, а и в другите вериги, само за 2,50 лева за кило на промоция.
Питате се какво е МОМ? Това е технология за механично обезкостяване на месо или по-точно за брутално изстъргване и на последната молекула месо чрез въздух под налягане.
Използват я при птиче и свинско месо. При преживните животни като говеда, овце и кози е забранена, заради потенциалните рискове от болестта „луда крава”. След като е драстично опоскан, пилешкият скелет, заедно с други отпадъчни продукти, се превръщат в каша. Наричат я „прат” и от нея се правят кренвирши, „телешки” салам и други „колбаси”.
Разбира се, тук на помощ идва химията, която всъщност още през миналия век замени до голяма степен хранителната промишленост.
Няколкостотин хранителни добавки, в които по същество няма нищо хранително, преобразяват и най-големия боклук в продукт, който пълни рафтовете на магазините. Въпросните добавки разпознаваме с буквичката Е по етикетите. „Е”-то уж е гаранция, че добавката е безопасна.
Каква ирония! В „македонската наденица”, например, три оцветителя имат грижата да й придадат цвят. Те са с различни номера в диапазона от Е100 до Е199. Сред тях Е120 е червено багрило – кармин (карминова киселина). Извлича се от бръмбарите кохинил (Coccus cacti или Dactylopius coccus), при това само от женските екземпляри.
Тези бръмбари са паразити
по някои видове кактуси в Латинска Америка. Преди да снесат яйцата си, те придобиват червен цвят. Тогава се събират, изсушават и след обработка с подходящи разтворители се извлича цветният пигмент. От 70 000 бръмбара се получава едва половин килограм оцветител. Доста трудоемка работа, затова и багрилото не е никак евтино.
Разбира се, има и синтетични методи за получаване на кармин. Изкуственият оцветител обаче си има запазена територия – с него боядисват кампарито, също и лекарства, заради зачестили алергии към извлечения от бръмбарите оцветител. Червената боя кармин има такава химическа структура, която я прави най-стабилна сред всички природни, лекарствени и козметични оцветители. Тя е устойчива на нагряване и охлаждане, на светлина и окисилители, дори в среда с различна киселинност. Това пък е добре дошло за производството на храни.
Другият оцветител в „македонската наденица” – Е160с е паприка екстракт (капсантин, капсорубин). Както подсказва името му, това е оцветител, добиван от чушки. Другият оцветител – Е162 (бетанин) се извлича червено цвекло и се счита за безопасен. Натъпкана с тези оцветители,
наденицата става съблазнително червеникава.
След като е „коригирана” на цвят, идва ред да се пооправи и на вкус. Основната грижа тук имат специална категория хранителни добавки, известни като овкусители. Най-популярният и масово прилаган е натриевият глутамат – Е621 (натриев моноглутамат е абсолютно същото). Някои го наричат умами или „петият вкус”, който е традиционен за източната кухня. Глутаматът има вече 100-годишна история и доста спорна репутация, макар че се произвежда в огромни количество – светът изяжда всяка година над 1,5 милиона тона. С огромни количества от него ръсят, за да са по-вкусни, чипса, царевичните пръчици и други подобни храни, но също и замразени полуготови храни, сухи супи и др. Използват го с пълни шепи, защото е далеч по-евтин от редица други аромати и оцветители.
Следващата стряскаща добавка в „македонската наденица” е декстрозата. Това обаче е глюкоза, маскирана зад по-непопулярното й наименование.
Да продължим нататък по списъка. Е450 (дифосфати) и 451 (трифосфати) са химикали, наречени стабилизатори. Какво стабилизират ли? Фосфатите са основните съставки на специални смеси, наречени с нарочно измисления термин окрехкотители. Само не си мислете, че зад сложното име се крие нещо, което подобрява вкуса и качеството на месото. Не, това е процедура, при която в него се инжектира химически разтвор, забъркан от споменатите вече фосфати, караген, цитрати (производни на лимонената киселина), модифицирани нишестета, ксантанова гума, гума-гуар, както и други химикали. Тази бойна смес задържа водата в клетките. Когато от въпросната саламура се инжектира 2 до 5%, месото има до 20% по-голяма способност да задържа вода. Това минава за нормална доза! Сещате ли се вече защо се прави всичко това? Производителите тъпчат птичето месо с 60-80% от този разтвор и то им
излиза страшно евтино,
защото в магазина плащаме уж за 1 килограм месо, а реално то тежи само наполовина. Тази практика е особено ефективна при шунките – от кило суровина и литър вода се добиват два килограма „шунка”. Разбира се, освен с всичко изброено дотук тя е натъпкана и с така наречения „изкуствен пушек”.
Зад означението Е315 се крие аскорбиновата киселина (витамин С). Да, тя е полезно вещество, стига да нямате проблеми с бъбреците. Витамин С обаче е много скъп, за да се слага навсякъде. Заменят го със сол на аскорбиновата киселина – натриев изоаскорбат, която е пет пъти по-евтина. Освен че е антиоксидант, тя има и друг много важен за производителите ефект – запазва цвета на продукта.
Гумата гуар и ксантановата гума са своебразно лепило. Те държат цялата тази смес в някаква форма. Стъпка по стъпка ето че стигнахме и до черешката на тортата – натриевия нитрит, който пази месата от потъмняване. Да, той има консервиращ ефект и в най-добрия случай само леко съсипва бъбреците. Подложи ли се обаче на топлинна обработка, става страшно. При пържене на месо натриевият нитрит си взаимодейства с вторичните амини и се получават нитрозоамини. А те, както вече е доказано,
имат канцерогеннно действие.
Същият процес настъпва и когато хапваме наденичка или саламче. От тях натриевият нитрит попада в киселинната стомашна среда и там светкавично се появяват опасните нитрозоамини. Това обяснява защо главното им канцерогенно действие е под формата на рак на стомаха.
В интерес на истината трябва да се признае, че нитратите в месните продукти далече не предизвикват само болести. Те най-ефикасно контролират разпространението на страшни за здравето бактерии, които биха могли да причинят салмонелоза или ботулизъм. Сигурно сте чували за ботулиновия токсин – това е най-мощната отрова, позната на човечеството. Счита се, че само 400 грама от него могат да затрият човешкия род от лицето на Земята. Иронията обаче е пълна, защото ботулиновият токсин е същият този ботокс, който жените с охота инжектират в лицата си в опит да позаличат белезите на естественото остаряване. Разбира се, медицинският ботокс е силно разреден. Но все пак имайте едно наум!
Какво има в „Кока Кола” и „Пепси”
Газираните напитките са наистина опасни, могат да отключат рак
Гигантите „Пепси” и „Кока-кола” са изправени пред голямо предизвикателство. Май ще се наложи да изпишат на видно място предупреждение за опасността от рак, подобно на онези стряскащи надписи върху цигарените кутии. Другият вариант е да променят рецептата за получаване на синтетичния оцветител E150d. До тази дилема се стигна неотдавна, след като властите в Калифорния откриха в напитките им огромни количества от канцерогенното вещество 4-етилимидазол. Законът в този щат е категоричен. За компаниите обаче да изтипосат на видно място, че продуктите им водят до рак, е все едно да се самоубият.
Опасният химикал се получава при синтезирането на изкуствения оцветител „карамел”. Той плува в огромни количества и в двете напитки, като им придава тъмна окраска. Компаниите побързаха да обещаят, че ще променят технологиите си така, че да не се синтезира опасното вещество.
„Карамелените” оцветители са четири на брой и се получават като се загрява захар с определени химични реагенти. Например, при Е150d – кафявата боя в „Пепси” и „Кока-кола”, се добавя химикалът амониев сулфат. Ако ви звучи познато, то е защото се използва основно като изкуствен тор. Вижте само какво пием!
Кафявият оцветител Е150d обаче далече не е най-опасната боя в напитките и храните. Азбучна истина е, че всички синтетични оцветители вредят на човешкото здраве. (Вижте малка част от тях в карето отстрани). Не забравяйте, че тартразин (Е102), хинолиново жълто (Е104), сънсет жълто (Е110), азорубин (Е122), амарант (Е123), понсо 4R (Е124), еритрозин (E127), алура червен (Е129), индигокармин (Е132), брилянтно синьо (Е133) са отговорни за редица проблеми при децата – хиперактивност, нарушения в концентрацията, астма и др. Съдържат се във всички ярко оцветени продукти, на които хлапетата толкова се радват – бонбони, сокове, близалки и всякакви други лакомства.
Майонезата причинява рак на гърдата
Не по-малко опасни са и консервантите и антиоксидантите. Синтетичните сред тях са направо бомба със закъснител. Най-често в храните се използват сулфитите (Е220-Е228), парабените (Е214-Е219) и бензоатите (Е210-Е213).
Едва през последните години се заговори, че парабените са ендокринен разрушител. Те опасно повлияват хормоните на човека, като предизвикват репродуктивни и неврологични проблеми. Подобно действие имат и галатите (Е310-Е312), използвани като антиоксиданти в майонеза, сушени меса, сухи супи. Те са причина за рака на гърдата при жените, а вече и при мъжете. Водят до намаляване на тестостерона при мъжете, увеличават риска от рак на тестисите и простатата, причиняват безплодие и при жените, и при мъжете. Те са в дъното и на все по-ранното полово съзряване на децата.
Учени са установили че съвременният мъж произвежда двойно по-малко сперма от своя дядо, когато е бил на същата възраст. Обясняват го с наличието на подобни химикали в храните. Впрочем подобно унищожително действие върху съвременната мъжественост имат и редица компоненти на козметичните продукти. Учените вече са наясно, че действието на химикали като парабени, бутилхидрокситолуен (БХТ, Е321) и бутилхидроксианизол (БХА, Е320) не е никак безопасно. Те най-често се използват като консерванти за масла и мазнини, тъй като притежават добро антиоксидантно действие.
Вкусно? Не, чиста заблуда за мозъка
През 2012 г. ЕК обяви списък от позволени 2100 ароматни съставки в храните. Още 400 остават на пазара, докато премине проверката им за безопасност. Тези съставки, които са чиста химия, служат за придаване на определен вкус и аромат на храните. Да, те имитират природни миризми, но са синтезирани в лаборатории. Изписването им на етикетите се ограничава само с една единствена думичка: „аромат”. А предназначението е да ароматизират зле приготвения хранителен продукт, така че всеки да го пожелае.
В името на печалбата
Скриват отровите от етикетите
На 11 декември т.г. влиза в сила поправка в европейския регламент за етикетиране на храните. Той дава право на производителите да не споменават с Е-та използваните от тях добавки.
Хранителната индустрия в Европа отдавна се натиска за тази промяна и най-накрая гласът й е чут. Покрай истерията с въпросните добавки е отчетен чувствителен спад в оборотите на търговците. Как, с колко и на кого са се отблагодарили производителите на храни едва ли някога ще разберем. Подаръкът едва ли е бил скромен, защото се отнася до пазар с обороти от стотици милиарди евро годишно. Парадоксът е в това, че никой не се грижи да прочисти храните от отровни химикали, а стремежът е единствено как да ги скрият от потребителите. Междувременно Е-тата започнаха да изчезват от етикетите далече преди определения срок.
Разбира се, тук на помощ идва химията, която всъщност още през миналия век замени до голяма степен хранителната промишленост.
Няколкостотин хранителни добавки, в които по същество няма нищо хранително, преобразяват и най-големия боклук в продукт, който пълни рафтовете на магазините. Въпросните добавки разпознаваме с буквичката Е по етикетите. „Е”-то уж е гаранция, че добавката е безопасна.
Каква ирония! В „македонската наденица”, например, три оцветителя имат грижата да й придадат цвят. Те са с различни номера в диапазона от Е100 до Е199. Сред тях Е120 е червено багрило – кармин (карминова киселина). Извлича се от бръмбарите кохинил (Coccus cacti или Dactylopius coccus), при това само от женските екземпляри.
Тези бръмбари са паразити
по някои видове кактуси в Латинска Америка. Преди да снесат яйцата си, те придобиват червен цвят. Тогава се събират, изсушават и след обработка с подходящи разтворители се извлича цветният пигмент. От 70 000 бръмбара се получава едва половин килограм оцветител. Доста трудоемка работа, затова и багрилото не е никак евтино.
Разбира се, има и синтетични методи за получаване на кармин. Изкуственият оцветител обаче си има запазена територия – с него боядисват кампарито, също и лекарства, заради зачестили алергии към извлечения от бръмбарите оцветител. Червената боя кармин има такава химическа структура, която я прави най-стабилна сред всички природни, лекарствени и козметични оцветители. Тя е устойчива на нагряване и охлаждане, на светлина и окисилители, дори в среда с различна киселинност. Това пък е добре дошло за производството на храни.
Другият оцветител в „македонската наденица” – Е160с е паприка екстракт (капсантин, капсорубин). Както подсказва името му, това е оцветител, добиван от чушки. Другият оцветител – Е162 (бетанин) се извлича червено цвекло и се счита за безопасен. Натъпкана с тези оцветители,
наденицата става съблазнително червеникава.
След като е „коригирана” на цвят, идва ред да се пооправи и на вкус. Основната грижа тук имат специална категория хранителни добавки, известни като овкусители. Най-популярният и масово прилаган е натриевият глутамат – Е621 (натриев моноглутамат е абсолютно същото). Някои го наричат умами или „петият вкус”, който е традиционен за източната кухня. Глутаматът има вече 100-годишна история и доста спорна репутация, макар че се произвежда в огромни количество – светът изяжда всяка година над 1,5 милиона тона. С огромни количества от него ръсят, за да са по-вкусни, чипса, царевичните пръчици и други подобни храни, но също и замразени полуготови храни, сухи супи и др. Използват го с пълни шепи, защото е далеч по-евтин от редица други аромати и оцветители.
Следващата стряскаща добавка в „македонската наденица” е декстрозата. Това обаче е глюкоза, маскирана зад по-непопулярното й наименование.
Да продължим нататък по списъка. Е450 (дифосфати) и 451 (трифосфати) са химикали, наречени стабилизатори. Какво стабилизират ли? Фосфатите са основните съставки на специални смеси, наречени с нарочно измисления термин окрехкотители. Само не си мислете, че зад сложното име се крие нещо, което подобрява вкуса и качеството на месото. Не, това е процедура, при която в него се инжектира химически разтвор, забъркан от споменатите вече фосфати, караген, цитрати (производни на лимонената киселина), модифицирани нишестета, ксантанова гума, гума-гуар, както и други химикали. Тази бойна смес задържа водата в клетките. Когато от въпросната саламура се инжектира 2 до 5%, месото има до 20% по-голяма способност да задържа вода. Това минава за нормална доза! Сещате ли се вече защо се прави всичко това? Производителите тъпчат птичето месо с 60-80% от този разтвор и то им
излиза страшно евтино,
защото в магазина плащаме уж за 1 килограм месо, а реално то тежи само наполовина. Тази практика е особено ефективна при шунките – от кило суровина и литър вода се добиват два килограма „шунка”. Разбира се, освен с всичко изброено дотук тя е натъпкана и с така наречения „изкуствен пушек”.
Зад означението Е315 се крие аскорбиновата киселина (витамин С). Да, тя е полезно вещество, стига да нямате проблеми с бъбреците. Витамин С обаче е много скъп, за да се слага навсякъде. Заменят го със сол на аскорбиновата киселина – натриев изоаскорбат, която е пет пъти по-евтина. Освен че е антиоксидант, тя има и друг много важен за производителите ефект – запазва цвета на продукта.
Гумата гуар и ксантановата гума са своебразно лепило. Те държат цялата тази смес в някаква форма. Стъпка по стъпка ето че стигнахме и до черешката на тортата – натриевия нитрит, който пази месата от потъмняване. Да, той има консервиращ ефект и в най-добрия случай само леко съсипва бъбреците. Подложи ли се обаче на топлинна обработка, става страшно. При пържене на месо натриевият нитрит си взаимодейства с вторичните амини и се получават нитрозоамини. А те, както вече е доказано,
имат канцерогеннно действие.
Същият процес настъпва и когато хапваме наденичка или саламче. От тях натриевият нитрит попада в киселинната стомашна среда и там светкавично се появяват опасните нитрозоамини. Това обяснява защо главното им канцерогенно действие е под формата на рак на стомаха.
В интерес на истината трябва да се признае, че нитратите в месните продукти далече не предизвикват само болести. Те най-ефикасно контролират разпространението на страшни за здравето бактерии, които биха могли да причинят салмонелоза или ботулизъм. Сигурно сте чували за ботулиновия токсин – това е най-мощната отрова, позната на човечеството. Счита се, че само 400 грама от него могат да затрият човешкия род от лицето на Земята. Иронията обаче е пълна, защото ботулиновият токсин е същият този ботокс, който жените с охота инжектират в лицата си в опит да позаличат белезите на естественото остаряване. Разбира се, медицинският ботокс е силно разреден. Но все пак имайте едно наум!
Какво има в „Кока Кола” и „Пепси”
Газираните напитките са наистина опасни, могат да отключат рак
Гигантите „Пепси” и „Кока-кола” са изправени пред голямо предизвикателство. Май ще се наложи да изпишат на видно място предупреждение за опасността от рак, подобно на онези стряскащи надписи върху цигарените кутии. Другият вариант е да променят рецептата за получаване на синтетичния оцветител E150d. До тази дилема се стигна неотдавна, след като властите в Калифорния откриха в напитките им огромни количества от канцерогенното вещество 4-етилимидазол. Законът в този щат е категоричен. За компаниите обаче да изтипосат на видно място, че продуктите им водят до рак, е все едно да се самоубият.
Опасният химикал се получава при синтезирането на изкуствения оцветител „карамел”. Той плува в огромни количества и в двете напитки, като им придава тъмна окраска. Компаниите побързаха да обещаят, че ще променят технологиите си така, че да не се синтезира опасното вещество.
„Карамелените” оцветители са четири на брой и се получават като се загрява захар с определени химични реагенти. Например, при Е150d – кафявата боя в „Пепси” и „Кока-кола”, се добавя химикалът амониев сулфат. Ако ви звучи познато, то е защото се използва основно като изкуствен тор. Вижте само какво пием!
Кафявият оцветител Е150d обаче далече не е най-опасната боя в напитките и храните. Азбучна истина е, че всички синтетични оцветители вредят на човешкото здраве. (Вижте малка част от тях в карето отстрани). Не забравяйте, че тартразин (Е102), хинолиново жълто (Е104), сънсет жълто (Е110), азорубин (Е122), амарант (Е123), понсо 4R (Е124), еритрозин (E127), алура червен (Е129), индигокармин (Е132), брилянтно синьо (Е133) са отговорни за редица проблеми при децата – хиперактивност, нарушения в концентрацията, астма и др. Съдържат се във всички ярко оцветени продукти, на които хлапетата толкова се радват – бонбони, сокове, близалки и всякакви други лакомства.
Майонезата причинява рак на гърдата
Не по-малко опасни са и консервантите и антиоксидантите. Синтетичните сред тях са направо бомба със закъснител. Най-често в храните се използват сулфитите (Е220-Е228), парабените (Е214-Е219) и бензоатите (Е210-Е213).
Едва през последните години се заговори, че парабените са ендокринен разрушител. Те опасно повлияват хормоните на човека, като предизвикват репродуктивни и неврологични проблеми. Подобно действие имат и галатите (Е310-Е312), използвани като антиоксиданти в майонеза, сушени меса, сухи супи. Те са причина за рака на гърдата при жените, а вече и при мъжете. Водят до намаляване на тестостерона при мъжете, увеличават риска от рак на тестисите и простатата, причиняват безплодие и при жените, и при мъжете. Те са в дъното и на все по-ранното полово съзряване на децата.
Учени са установили че съвременният мъж произвежда двойно по-малко сперма от своя дядо, когато е бил на същата възраст. Обясняват го с наличието на подобни химикали в храните. Впрочем подобно унищожително действие върху съвременната мъжественост имат и редица компоненти на козметичните продукти. Учените вече са наясно, че действието на химикали като парабени, бутилхидрокситолуен (БХТ, Е321) и бутилхидроксианизол (БХА, Е320) не е никак безопасно. Те най-често се използват като консерванти за масла и мазнини, тъй като притежават добро антиоксидантно действие.
Вкусно? Не, чиста заблуда за мозъка
През 2012 г. ЕК обяви списък от позволени 2100 ароматни съставки в храните. Още 400 остават на пазара, докато премине проверката им за безопасност. Тези съставки, които са чиста химия, служат за придаване на определен вкус и аромат на храните. Да, те имитират природни миризми, но са синтезирани в лаборатории. Изписването им на етикетите се ограничава само с една единствена думичка: „аромат”. А предназначението е да ароматизират зле приготвения хранителен продукт, така че всеки да го пожелае.
В името на печалбата
Скриват отровите от етикетите
На 11 декември т.г. влиза в сила поправка в европейския регламент за етикетиране на храните. Той дава право на производителите да не споменават с Е-та използваните от тях добавки.
Хранителната индустрия в Европа отдавна се натиска за тази промяна и най-накрая гласът й е чут. Покрай истерията с въпросните добавки е отчетен чувствителен спад в оборотите на търговците. Как, с колко и на кого са се отблагодарили производителите на храни едва ли някога ще разберем. Подаръкът едва ли е бил скромен, защото се отнася до пазар с обороти от стотици милиарди евро годишно. Парадоксът е в това, че никой не се грижи да прочисти храните от отровни химикали, а стремежът е единствено как да ги скрият от потребителите. Междувременно Е-тата започнаха да изчезват от етикетите далече преди определения срок.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
