Когато губи родителите си, децата й отиват в друг град да учат, без никакви спестявания и с малко доходи, съпругът й я напуска заради друга жена, но Мира никога не го е напускала.
Мира така и не успява да стане финансово независима до степен да наеме апартамент и да напусне дома на бившия си съпруг. Тя работеше в местен магазин и харчеше всичките си спестявания за образованието на децата си.
„Бяхме в началото на петдесетте си години, той работеше на полето, а понякога и шефката му отиваше с него. Едно кафе тук, едно кафе там и всичко излезе извън контрол. Първоначално почти не усетих, работех петък, събота, празник и следобедна смяна, така че дори не съм си и помисляла, че той се измъква, за да бъде с друга жена”, все още говори с притеснен глас Мира.
Снимка: pixabay
Мястото, където живеели обаче било малко, всичко се разбрало, а накрая и той сам си признал.
„Повярвайте ми, аз нямам свой тук, двете ми деца бяха в университета, нямах доходи, щях да му простя, ако ми беше поискал прошка. Но не беше така. „Каза ми, че мога да остана в малка част от къщата му, докато си стъпя на краката, но те ще живеят на горния етаж с новата жена“, обяснява нещастната жена.
Мира била поставена в ъгъла, тя се съгласила на нещо, на което малко жени биха се съгласили.
Тя преместила всичките си необходими вещи в отделна част от къщата.
„Нямаше какво да направя, къщата беше наследство от баба му. Взех си купените от мен мебели и останах там. В началото беше немислимо, но живият човек свиква с всичко. Там се и пенсионирах, а пенсията ми е малка, та не мога още да замина. За щастие имам собствен вход, което ми даде спокойствие, че няма да ми се налага да ги виждам“, казва г-жа Мира, която и днес смята, че тази тема е неудобна за разговор.
