В деня на 30 годишнината от брака им, жената както обикновено, изпекла домашен хляб.
Тя правела това винаги, било като един вид тяхна традиция. Отрязала две парчета и ги намазала с масло. Както обикновено, тя взела парчето от средата и го дала на съпруга си, а за себе си оставила крайчето ...
Помислила си: "Днес, когато честваме 30 години брак, аз искам за закуска да изям парчето от средата на хляба. Мечтая за него през цялото това време. Бях добра жена 30 години и възпитах нашите деца да бъдат добри хора. Положихме толкова много усилия, за благополучието на нашето семейство.
Тя се решила да даде крайчето на съпруга си, но ръката и затреперила ...
Мъжът приел парчето хляб и казал на съпругата си: "Днес ми даде красив подарък, скъпа. Цели 30 години за закуска не съм ял парче с коричка, която толкова много обичам, защото все пак е справедливо ти да получиш това, което най-много обичаш. Благодаря ти! "
