“Не плачи, жив съм.” Това успял да каже Петко Петков на жена си, след като паднал от 11-ия етаж на блока им в Стара Загора в края на 1985 г. Понечил да стане, но съседи го посъветвали да не мърда, докато не дойде линейката.
Линейка извикал случаен шофьор, който видял, че падналият е в съзнание. Направо влетял в Бърза помощ, а докторите помислили, че ги будалка. Никой от тях не бил чувал, че човек може да падне от толкова високо и да оживее.
Петко Кирев Петков живя почти 28 години след фаталния полет от 35 метра. Той почина на 62 г. през август 2013 г. Лекарите са категорични, че няма никаква връзка с инцидента.
“На 30 декември майка ми има рожден ден. Баща ми, който беше кранист в строително предприятие, се прибирал от работа след 18 ч. Първо се отбил в магазина и купил цяла каса кисело мляко за млечна салата. Когато позвънил обаче, майка ми не го чула”, разказва дъщерята на Петко - Виолета.
Новата 1986 г. щяла да бъде първата, която семейството посреща в апартамента си в 13-етажния блок на ул. “Васил Левски” 2. Още преди да се нанесат, докато майсторял това-онова в дома си и у съседите, Петко често прескачал за по-направо от тяхната тераса. Делял ги само един тънък тухлен зид, а 34-годишният мъж бил пъргав и не се стряскал от височината.
В онази злополучна вечер Петко звъннал на съседката и набързо обяснил, че както е правил и друг път, ще мине през терасата, защото жена му Мария нещо се бави и не отваря. И докато слисаната комшийка каже “Почакай, ще я събудим”, той прекрачил през тънкия зид.
За по-сигурно се хванал за винкела, който придържал простора на неговия балкон. В този момент обаче винкелът се измъкнал от стената, мъжът загубил равновесие и полетял надолу.
Като по чудо се строполил върху празни палети от тухли, останали долу от строителството на блока. Те имат дървени скари, а нагоре тухлите четворки са обвити в тънка 10-милимитрова мрежа от арматура. Наредени един върху друг, подобни празни палети представлявали нещо като батут, върху който паднал за късмет.
Арматурата омекотила удара, после подхвърлила нагоре “летеца” и той отново се проснал долу, но вече от метър височина. На голата земя главата му се ударила в единствената останала наблизо тухла. Черепът му се счупил лошо отзад, мозъкът му напирал да излезе, но човекът останал в съзнание.
“По-късно видях това парче тухла - цялото беше в кръв и косми от главата на татко”, спомня си Виолета, която тогава била на 10 г. “Ако беше паднал половин метър встрани, щеше да се натресе на забита в земята релса”, допълва жена му Мария. Цяло чудо е, че
сърцето му не се е пръснало при стреса, смятат медици.
“Ама той се беше малко анестезирал сам, преди да падне”, казва на шега неврохирургът проф. Петър Вълканов от Университетската болница в Стара Загора, който бил дежурен тогава. Петко се бил почерпил, преди да тръгне към вкъщи. Според жена му бил на две чаши вино.
“Пациентът, за мое учудване, беше в пълно съзнание, но заради тежката му черепно-мозъчна травма трябваше да претърпи спешна животоспасяваща операция”, обяснява проф. Вълканов. “Петко е гордост в моята практика”, казва д-р Мариус Кирков, който като съвсем млад лекар попаднал в екипа, направил операцията.
След 27 дни го изписват от неврохирургията, година по-късно му правят пластична операция. За да затворят фонтанелата на главата му, му присаждат кост от собственото му плаващо ребро. И човекът се връща на работа като автокранист в строителството.
Тогава някакъв вестник пише за случая под заглавието “35 метра без парашут". И зевзеците в Стара Загора му лепват прякора Петко Парашутиста. “Баща ми приемаше това с чувство за хумор”, категорична е Виолета.
Година след инцидента Петко дори пише писмо до тогавашното списание “БТА Паралели”, в което разказва накратко историята си и пита дали в редакцията знаят за подобен случай в България или в Европа.
През 80-те години на миналия век у нас никой не говори за Книгата на рекордите “Гинес”, където без съмнение Петко Петков би заел достойно място. По-късно близките му разбрали, че за да признаят оттам нещо за рекорд, има железни правила - например този рекорд да бъде заснет с камера и направен пред свидетели, които могат да потвърдят истинността му.
“Когато падал, баща ми само сварил да извика: “Оле, майко, умирам!”, смята Виолета.
Съпругата му пък е убедена, че Петко е успял да се стегне в онази страшна секунда с надеждата, че ще оцелее. Дори после се говорело, че преди операцията помолил докторите да мине само с местна упойка, защото се уплашил да не умре на операционната маса.
Самият Петко нямал какво да разкаже точно за мига на падането си, макар често приживе да припомнял знаменитата си история. Продължил да не се плаши от високото и излизал на терасата. Твърдял обаче, че за нищо на света няма да скочи с бънджи, за да вдигне адреналина си.
Мъжът получил първия си инсулт през 1999 г. - 14 години след инцидента. Не издържал, след като 4 г. по-рано 18-годишният му син загинал при автомобилна злополука. Но Петко си бил упорит, закрепил се от тежката болест, после нещо се объркало с хапчетата, които вземал за разреждане на кръвта.
Починал на 28 август 2013 г. - деня, в който мнозина почитат постарому успението на Света Богородица и празнуват именния ден на жена му Мария. Сигурно и в това има знак на съдбата - странната история на Петко да започне на рождения ден на жена му и да завърши на имения ден.
Колкото до фаталния винкел - той и до днес придържа простора на терасата на 11-ия етаж у семейство Петкови. Само че балконът на съседите, откъдето се опитал да се прехвърли Петко, вече е остъклен и затворен.
