Радка вървеше по асфалтовия път и си мислеше, че като свърне към гората в Бакъла и набере гъби орешки, ще изкара някой лев. С парите ще купи сладкиши за 4-те си братя и сестри.
“Как ще се зарадват само”, усмихна се тя и белите чорапи със звездички като че ли заситниха по шосето.
- Къде си тръгнала ма, Рашке?
- А, бате Емо, какво правиш тук - поглежда развеселено към съседа. Младежът живее близко до тяхната къща, знаят се отдавна. Грозноват и дребен за своите 24 г., той изглеждаше смахнат, но безобиден.
- Отивам за орешки. Айде с мен, зная къде има повече - казва Емил и поема към шубраците.
10-годишното момиче ситни след него по пътеката, водеща навътре в гората. То бе чувало в Бикарника - махалата, където живееха циганите на с. Брестница, да се майтапят с Емил. Подкачаха го, че какъвто е смотан, никоя жена няма да го погледне и ще си остане ерген.
По-възрастните приказваха, че спял с майка си Динка. Рашка ги чула и попитала майка си защо - той нали вече е голям, страх ли го е да спи сам? “Не, глупаво дете - казала майка Мария, - той прави едни работи, дето ти си още малка да ти обясня. И със сестра си Дорка ги прави мръсникът”, казва жената и я отпраща да си играе.
Това си припомни Рашка, докато вървеше подир Емил. Той леко се кривеше, като се спускаше към долчинката, а детето си го представяше как спи до майка си.
“Спри да починем”, казва мъжът. В следващия момент я залепя към дънера на най-близкото дърво. Рашка не разбира какво става, но се стресва, като усеща ръцете на Емил да я стискат за гърлото.
“Какво правиш, бе? Пусни ме веднага”, изхриптява момичето. Този обаче продължава да я души с една ръка, другата се плъзва към кръста . Пръстите му зашават и разхлабват връзката на панталоните , които се смъкват по слабите крачета. Още детското тяло се белее пред замъгления поглед на Емил.
- Шъ направа с теб туй, дето баща ти направи със сестра ми - ша тъ насиля - фъфли мъжът.
- Моля те, недей! Аз не съм виновна, не го прави! Малка съм, моля те - казва уплашеното момиче, но ръцете държат здраво.
С ужас детето усеща как разголеният мъж се отърква в него. Похотта клокочи у Емил, но мъжеството му не реагира. “Що ми трябваше да си инжектирам парафин - голям глупак съм”, мисли си мъжът.
За секунди пред съзнанието му преминават извратени картини от затвора. Там бе попадал 5 пъти - все за дребни кражби. Стажът му зад решетките започва, докато е непълнолетен. Ограбил баба Мария Терентиева и го осъдили на 2 г. Последната присъда е от 2011 г. - скоро го пуснаха.
“Да, гадни неща ставаха в затвора”, казва си Емил. В това време Рашка се мятала, вдигнала ръце и забила нокти в лицето на нападателя си. Кървави дири останали по разкривеното му лице. Той изревал от болка и яростно я повалил на земята. Най-сетне усетил вълните на освобождаването.
Свършил върху ланската шума и отпуснал хватката си. Момичето това и чакало - рипнало мълчаливо и побягнало. Нерезът обаче се отръскал от екстаза и хукнал след него. Като звяр, преследващ плячката си, той се спуснал след нея, настигнал я и отново я повалил на земята.
“Ще кажа на татко”, изплакало заканата си детето. “Ще се колим и ще се пребием”, изсъскал Емил и докопал камък. Стоварил го върху главата , после повторил, потретил - удрял настървено, бесен от злоба.
Малкото момиче се отпуснало. Лежало като счупена кукла, захвърлена от сърдито дете. Убиецът гледал, а страхът завладявал мозъка му. Когато най-сетне осъзнал какво е направил, побягнал панически.
С препъване стигнал до асфалтовия път. Коли фучали покрай него, но той не ги виждал - мислел за момичето в шубрака. Стреснал се, когато някой му подвикнал. Познат от махлата спрял колата си. Емил изломотил, че е ходил за гъби, и седнал до него.
Шофьорът го оставил в центъра на селото и си заминал. Емо пребъркал джобовете си - имал шепа-две орешки, които продал. С част от парите си купил кафе и цигара. Вече поуспокоен, поел към дома, в който живеел с майка си. Прибрал се и всичко разказал.
“Връщай се и виж дали е жива малката. Ако е - довърши я, щото ще те издаде”, наредила му старата. Емил кротко излязъл, но решил да опита друго: да примами кучката на сестра си Анка. Животното наскоро било родило, било гладно и злобно. Ако го заведе при Рашка, щял да го насъска да наръфа тялото и да прикрие следите на престъплението му.
Заврял в муцуната комат хляб, кучката го налапала, но не поела след него. Емил тръгнал към дерето. Страхът го гонел по петите, бързо стигнал до злокобното място. Рашка все така не помръдвала. Не посмял да я пипне, а се навел и взел пръчка - побутнал я и проумял какво е сторил. Обхванат от ужас, вдигнал Рашка и пъшкайки, я отнесъл 10-ина метра по-далече - до потока.
“Може пък чакали да дойдат за вода и да я изядат”, помислил си обнадеждено. После като луд побягнал обратно през шубраците. Вече на открито, тръгнал по-полека. Не искал да среща никого, но по коларския път вървял със стоката си овчарят Мехмед.
Зажаднял за приказки след цял ден мълчание, той се опитал да го заприказва. В скоропоговорка Емил изтърсил: “Бързам, намерих умряло момиче, много се уплаших”, и подминал.
Не усещал краката си, вървял като в сън и късно видял пред себе си каруцата на Стефан Лазаров.
“Да не са те били бе, Емо? Каква е тази кръв по ръцете ти?”, попитал го Стефан.
“Не, не са ме били, но намерих малката на Мариян умряла. Май камион я е блъснал”, разтреперан отговорил убиецът. Каруцарят го изгледал стреснато: “Как тъй умряла, бе? Да вървим при баща да му кажем. Ох, майчице, как се казва такова нещо?”.
После всичко му е в мъгла. Писъците на Мария, сълзите на Мариян, как се върнаха в притъмнялата гора, лутането, желанието да заблуди близките на Рашка, че не може да намери мястото.
Ти си я пребил, изрод такъв. Казвай къде е, гневно го награбил Стефан. Очите му шарели по издраното лице на Емил. Вдигнал ръка и го зашлевил: “Стига си ни мотал, че ще те пребия.”
Емил съвсем се свил от болка и страх. “Ако аз съм я претрепал, щях ли да ви кажа, че е умряла?”, захленчил малодушно циганинът. Мъжете застрашително го наобикалят и Емил си помислил, че ще го довършат.
В този миг пристигнали полицаи и го спасили. Още в патрулката им разказал как е затрил съседското дете. Чак в съдебната зала той научил, че е размазал черепа на Рашка.
“Краят е бил бърз и неизбежен”, пише в лекарското заключение. Преди това на Емил са направени някакви изследвания, защото в ареста припаднал 2 пъти. Експертите се произнесоха, че страда от лека умствена изостаналост, известна като социална олигофрения.
Нямал обаче белези на психическо разстройство и е осъзнавал какво върши.
Прокурорът изтъкна, че убийството е жестоко и предумишлено и настоява за тежка присъда. Съдиите му наложиха 26 г. Циганите в Бикарника събраха пари и погребаха 10-годишната Радка.
На поляната в гетото, която е ул. “Възраждане”, домът на мъртвото дете е на №29, а на Емиловата майка Динка - на №31. Там вече никой не живее - хората прогониха близките на убиеца.
