Миналия януари един мъж от северозападното английско градче Моркемб излиза на сутрешната си разходка с кучето си Мадж. Докато вървят по плажа, домашният любимец на Кен Уилман спира и започва да побутва с муцуната си голям камък на пясъка.
Той бързо се връща на същото място, където Мадж побутва парчето камък, за да го прибере. Сам разказва, че за 3-килограмовия къс му дават 50 000 евро, но той иска да изчака по-добра оферта.
Трите вида амбра се различават и на външен вид. Това е най-висококачествената и скъпа. Високата цена е обичайна за нещо толкова рядко и ценно. То се ползва не само за създаването на най-скъпите и качествени парфюми , а и в кухнята. А за добиването му са необходими десетилетия. Името на това специално повръщано идва от английската дума за кехлибар - amber, защото цветът на къса много прилича на оттенъка на скъпоценния камък. Придобива го 20-30 г., след като се отдели от кита, и по-точно от определен негов вид - кашалота.
За амбрата се знаят 9 неща:
- Тя е масивно, меко като восък запалимо вещество, което в началото е с тъмносив или черен цвят.
- Китовете я отделят, за да защитят вътрешностите си от сепиите, с които се хранят дълбоко в океана.
- Тя се изхвърля на хиляди километри от брега.
- Може да се носи по океана с години, преди вълните да я изхвърлят на брега.
- Годините, в които е изложена на слънцето и на солената вода, я превръщат от отпадък в мека сива и компактна бучка камък, като восък.
- Току-що произведена, тя има мирис на море и фекалии. Но колкото повече време минава, толкова повече ароматът се омекотява и замирисва на земя.
- Името идва от кехлибара, който се добива в Балтийско море.
- Използва се в парфюмерийната индустрия, а продуктите с нея са много скъпи.
- Наричат я "плаващото злато"
Всъщност има три основни вида амбра. Ако човек намери първия, ще е най-добре направо да го хвърли отново в морето. Това е прясната амбра - току-що отделената от някой кит. Тя е тъмночерна, а отвътре - кафява и има миризма на прясна тор, така че повечето хора не биха я понесли много добре. Но има и бяла или сива амбра, която е по-малка по размери и с по-сладникава миризма. Стандартната е светлокафява или пепелявосива и има приятен аромат. Точно тя се ползва за хубавите парфюми.
Разликата между трите вида е толкова голяма, че човек би решил, че трите камъка нямат нищо общо помежду си.
Колкото по-дълго амбрата се носи в океана, тя придобива бяло покритие отвън. То става все по-плътно, ако престои в океана повече време. А с годините и ароматът става по-лек и изтънчен.
Точно заради него и камъкът е толкова ценен. Реномираните майстори парфюмеристи много добре знаят, че това толкова рядко вещество фиксира и засилва аромата. Самата амбра е комплекс от мирис на земя, море, сладко и има нотки от мускус. Заради високата си цена обаче някои я заместват със синтетични материали. Все още я има в Black XS на Пако Рабан, Aсqua Di Gio на Армани, Alien на Тиери Мюглер, Tresor на Ланком, Glamour на Москино, CH на Каролина Ерера, Secret Obsession на Келвин Клайн, Sensuous на Есте Лаудер, Princess на Вера Уанс, Pure Poison на Диор и в Guilty на Гучи.
Добрите парфюмерийни майстори знаят, че повърнатото от кит подсилва и фиксира аромата. Затова, колкото и скъпа да е тя, ползват амбра за ароматите си.
А как човек да познае дали е намерил случайно амбра на плажа? Най-лесно е, преди да даде камъка за изследване, да направи тест с нагорещена игла. Тя ще започне да изпуска тъмна и гъста лъскава течност, ако прокарате в нея топлата игла. Ако не започне да се топи, тогава със сигурност не сте намерили повръщано от кит. Амбрата започва да изпуска капки течност на 62-градусова температура, а при 100 градуса по Целзий вече изпуска бяла пара.
