1 часа през нощта срещу вторник. Аларма на търговски обект вдига сотаджии по сигнал към автогарата в Кърджали.
Историята на мъжа е потресаваща.
Тодор продава къща на село и апартамент в Кърджали, за да помогне на сина си да закупи жилище във Варна. Съвсем скоро бившият военен остава без работа, не може да си позволи да плаща квартирата си, не желае и да се моли на близки и така… заживява на улицата. Повече от месец домът му вечер е пейката на автогарата. Казва, че е там до 4 часа сутринта. Тогава пристигали първите автобуси от Турция и мъжът бягал от сочещите го с пръст и одумващи нищетата му пътници. Денем пък е в близкия пенсионерски клуб. Тодор е и ел.техник и ако му се отвори работа да поправи някакъв уред, върши го за жълти стотинки.
„Служих на държавата си толкова дълго време, а сега чакам и се моля за пенсия. Как да кажа на сина си, че баща му спи по улиците? Не съм просяк и не искам подаяния”, чува от Тодор охранителят Никола Стоев.
„Имах в мен двадесет и няколко лева, които му дадох. Да отиде и се стопли някъде. Трябва да се обърне вниманието на институциите към този горд мъж. Иде зима, а този човек е навън в студа. Той може и да не иска помощ, но сме длъжни като хора да помогнем на изпадналите в нужда”, заяви Никола Стоев.
