Днес знаем много за витамините и минералите, които са жизнено важни за да функционира организмът ни. Но само преди 2-3 поколения нещата са били съвсем различни.
С откриването на витамин А в началото на 20 век изследователите започват да изучават ролята на органичните вещества за поддържането на телесните функции. През следващите 40 години лекарите открили всички важни витамини, които са ни необходими, за да живеем.
През тези години на основни открития било установено, че човешкото тяло се нуждае и от неорганични вещества, известни днес като минерали. Храната, която ядем, осигурява на тялото ни 13-те най-важни витамини, макро- и микроминерали, за да може организмът да функционира всеки ден.
Витамин А
Витамин А е мастноразтворим витамин. Това всъщност означава, че тялото ни го съхранява в мастната тъкан. То преобразува много вещества, известни като каротеноиди, във витамин А.
Организмът ни се нуждае от витамин А, за да поддържа здравето на очите, на имунната система и на червените кръвни телца, както и за да регулира възпроизводството на гените.
Дефицитът на витамин А може да доведе до слепота, податливост на инфекциозни заболявания и да предизвика дефекти на плода при бременните.
Препоръчителната доза витамин А за жените е 700 mcg (микрограма) на ден, а за мъжете – 900 mcg.
Витамини от група В
Вторият витамин, който изследователите открили, бил водноразтворимия витамин В. В последствие те установили, че витамин В всъщност се състои от различни вещества. Днес познаваме 8 витамина, които съставят т.нар. В-комплекс: В1 – тиамин (thiamine), В2 – рибофлавин (riboflavin), В3 – ниацин (niacin), В5 – пантотенова киселина (pantothenic acid), В6 - пиридоксин (pyridoxine), В7 – биотин (biotin), В9 – фолиева киселина (folic acid) и В12 - кобаламин (cobalamin). Въпреки че при откриването им те са били назовавани с номера, днес повечето са по-популярни с имената си.
Витамините от група В помагат на тялото да разгражда храните и да използва по-ефикасно енергията. Много от тях, включително витамин В12, подпомагат и формирането на здрави червени кръвни телца.
Витамин С
Витамин С, популярен най-вече с една от формите му - аскорбинова киселина, е водноразтворим витамин. Положетилна черта на водноразтворимите витамини е, че предозирането при тях е много трудно, макар и възможно. Това на практика означава, че при наличие на излишно количество, то се изхвърля от тялото при отделянето на вода.
Витамин С помага за производството на колаген - протеин, намиращ се в кожата, съединителната тъкан и костите. Заради тази своя функция той помага на тялото да възстановява тъканите и да заздравява раните.
Витамин С действа като антиоксидант – тип вещества, които защитават клетките от увредите, причинявани от негативно заредените частици в тялото (т.нар. свебодни радикали).
Препоръчително е възрастните да приемат по 75 до 90 мг витамин С на ден. Това може да става само чрез външен източник – храна или хранителна добавка, защото човешкият организъм не е способен да синтезира витамин С.
При дефицит на този витамин това води до скорбут - заболяване, характеризиращо се със слабост, анемия и хеморагии по кожата.
Витамин D
Тялото ни си набавя витамин D чрез храните като мляко и зърнени закуски, но може и да го синтезира. Излагането на ултравиолетовите слънчеви лъчи води до превръщането на про-витамин D във витамин D.
Макар че организмът складира витамин D и го третира като мастноразтворим, може да възникне дефицит.
Витамин D помага за абсорбирането на калция в тялото, регулира растежа на клетките, поддържа имунната система и намалява възпаленията. Поради връзката между витамин D и калция, дефицитът на този витамин се характеризира с отслабване на костите.
Витамин К
Витамин К - друг мастноразтворим витамин играе важна роля за кръвосъсирването. Макар че се случва рядко, дефицитът на витамин К може да предизвика прекомерно кървене. Витамин К помага и на костите да усвояват ефективно калция.
Тъй като по-високите нива витамин К допринасят за по-голяма плътност на костите, дефицитът може да доведе до остеопороза.
Витамин Е
Витамин Е, който се намира в най-големи количества в ядките, семената и зеленчуковите масла, е антиоксидант, който играе важна роля за функционирането на имунната система. Дефицитът на витамин Е се отразява на нервната система и отслабва имунитета.
Ако приемаме препоръчителната дневна доза от 15 мг, това, според най-новите изследвания, ще ни помогне да намалим риска от сърдечносъдови заболявания, рак, очни заболявания и Алцхаймер.
Макроминерали
От всички 21 важни за човека минерали, тялото ни има нужда само 7 от тях да са в количество над 100 грама. Именно това ги класифицира като макроминерали. Те включват калций, хлор, натрий, калий, фосфор, магнезий и сяра.
Тялото използва някои от тези минерали за изграждането на здрави кости – включително калция, магнезия и фосфора.
Други, като натрия и калия, служат за електролити в тялото, което значи, че помагат за пренасянето на електрическите импулси между невроните.
Хлорът помага за производството на храносмилателни сокове и за пречистването на кръвта от отпадни продукти.
Микроминерали
От останалите 14 минерала тялото има нужда в количества по-малки от 100 мг. Затова и те са групирани като микроминерали. В тази група са хром, цинк, манган, мед, желязо, флуор, кобалт, калай, йод, селен, ванадий, никел, молибден и бор.
Микроминералите изпълняват различни функции в организма ни като производство на протеини, транспортиране на кислород, стимулиране на растежа и възстановяване на увредените клетки.
През тези години на основни открития било установено, че човешкото тяло се нуждае и от неорганични вещества, известни днес като минерали. Храната, която ядем, осигурява на тялото ни 13-те най-важни витамини, макро- и микроминерали, за да може организмът да функционира всеки ден.
Витамин А
Витамин А е мастноразтворим витамин. Това всъщност означава, че тялото ни го съхранява в мастната тъкан. То преобразува много вещества, известни като каротеноиди, във витамин А.
Организмът ни се нуждае от витамин А, за да поддържа здравето на очите, на имунната система и на червените кръвни телца, както и за да регулира възпроизводството на гените.
Дефицитът на витамин А може да доведе до слепота, податливост на инфекциозни заболявания и да предизвика дефекти на плода при бременните.
Препоръчителната доза витамин А за жените е 700 mcg (микрограма) на ден, а за мъжете – 900 mcg.
Витамини от група В
Вторият витамин, който изследователите открили, бил водноразтворимия витамин В. В последствие те установили, че витамин В всъщност се състои от различни вещества. Днес познаваме 8 витамина, които съставят т.нар. В-комплекс: В1 – тиамин (thiamine), В2 – рибофлавин (riboflavin), В3 – ниацин (niacin), В5 – пантотенова киселина (pantothenic acid), В6 - пиридоксин (pyridoxine), В7 – биотин (biotin), В9 – фолиева киселина (folic acid) и В12 - кобаламин (cobalamin). Въпреки че при откриването им те са били назовавани с номера, днес повечето са по-популярни с имената си.
Витамините от група В помагат на тялото да разгражда храните и да използва по-ефикасно енергията. Много от тях, включително витамин В12, подпомагат и формирането на здрави червени кръвни телца.
Витамин С
Витамин С, популярен най-вече с една от формите му - аскорбинова киселина, е водноразтворим витамин. Положетилна черта на водноразтворимите витамини е, че предозирането при тях е много трудно, макар и възможно. Това на практика означава, че при наличие на излишно количество, то се изхвърля от тялото при отделянето на вода.
Витамин С помага за производството на колаген - протеин, намиращ се в кожата, съединителната тъкан и костите. Заради тази своя функция той помага на тялото да възстановява тъканите и да заздравява раните.
Витамин С действа като антиоксидант – тип вещества, които защитават клетките от увредите, причинявани от негативно заредените частици в тялото (т.нар. свебодни радикали).
Препоръчително е възрастните да приемат по 75 до 90 мг витамин С на ден. Това може да става само чрез външен източник – храна или хранителна добавка, защото човешкият организъм не е способен да синтезира витамин С.
При дефицит на този витамин това води до скорбут - заболяване, характеризиращо се със слабост, анемия и хеморагии по кожата.
Витамин D
Тялото ни си набавя витамин D чрез храните като мляко и зърнени закуски, но може и да го синтезира. Излагането на ултравиолетовите слънчеви лъчи води до превръщането на про-витамин D във витамин D.
Макар че организмът складира витамин D и го третира като мастноразтворим, може да възникне дефицит.
Витамин D помага за абсорбирането на калция в тялото, регулира растежа на клетките, поддържа имунната система и намалява възпаленията. Поради връзката между витамин D и калция, дефицитът на този витамин се характеризира с отслабване на костите.
Витамин К
Витамин К - друг мастноразтворим витамин играе важна роля за кръвосъсирването. Макар че се случва рядко, дефицитът на витамин К може да предизвика прекомерно кървене. Витамин К помага и на костите да усвояват ефективно калция.
Тъй като по-високите нива витамин К допринасят за по-голяма плътност на костите, дефицитът може да доведе до остеопороза.
Витамин Е
Витамин Е, който се намира в най-големи количества в ядките, семената и зеленчуковите масла, е антиоксидант, който играе важна роля за функционирането на имунната система. Дефицитът на витамин Е се отразява на нервната система и отслабва имунитета.
Ако приемаме препоръчителната дневна доза от 15 мг, това, според най-новите изследвания, ще ни помогне да намалим риска от сърдечносъдови заболявания, рак, очни заболявания и Алцхаймер.
Макроминерали
От всички 21 важни за човека минерали, тялото ни има нужда само 7 от тях да са в количество над 100 грама. Именно това ги класифицира като макроминерали. Те включват калций, хлор, натрий, калий, фосфор, магнезий и сяра.
Тялото използва някои от тези минерали за изграждането на здрави кости – включително калция, магнезия и фосфора.
Други, като натрия и калия, служат за електролити в тялото, което значи, че помагат за пренасянето на електрическите импулси между невроните.
Хлорът помага за производството на храносмилателни сокове и за пречистването на кръвта от отпадни продукти.
Микроминерали
От останалите 14 минерала тялото има нужда в количества по-малки от 100 мг. Затова и те са групирани като микроминерали. В тази група са хром, цинк, манган, мед, желязо, флуор, кобалт, калай, йод, селен, ванадий, никел, молибден и бор.
Микроминералите изпълняват различни функции в организма ни като производство на протеини, транспортиране на кислород, стимулиране на растежа и възстановяване на увредените клетки.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
