Най-кървавия атентат в българската история: Как 134 души загинаха на място, а 500 бяха ранени в църквата ...

Това се смята за най-големия терористичен акт в историята на България. През 1925 г. на тази дата се пада Велики четвъртък. Група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия (БКП) взривяват покрива на църквата, която тогава се нарича „Свети Крал” . По това време в нея се провежда опелото на ген. Константин Георгиев, убит два дни по-рано от комунистите. Основна цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, в това число цар Борис III .

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев , който през втората половина на януари 1925 г. влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски . С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата.

В 7 ч. сутринта на 16 април Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч.

Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред поради големия брой хора, дошли на церемонията.

Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Експлозивът е взривен в 15.20 ч. Бомбата събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора.

На място загиват 134 души, а други умират по-късно от раните си. Броят на ранените е около 500. При покушението загиват 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и множество граждани, в това число деца.

По случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.

Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров, успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз.

Ремонтът на църквата започва през юни 1927 г. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм, в който е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас.