Неговата майка се казва Маиса. На път за болницата тя е тежко ранена при въздушно нападение. Кракът й бил счупен, а получила нараняване и в корема, в който в този момент се намирал нейният нероден син. Тъй като Маиса била в безсъзнание, бебето дошло на света с цезарово сечение. На пръв поглед се очаквало най-лошото. Детето не проплакало, а кожата му била бледа и белезникава. Мълчанието поставило въпроса "дали сърцето му бие".
"Не, не, жал ми е", отговорил докторът. Въпреки всичко, лекарят продължил да масажира гърдите на бебето с надеждата, че неговото малко сърчице все пак ще започне да бие. Страхът бил заменен с възхищение, когато забелязали първите му удари. Кожата на бебето започнала да добива цвят и тогава се чуло онова, на което хората са се надявали - плач.
Ето видеото на тази трогателна история за надеждата и оцеляването:
