СЕСИЛИЯ ТЕЛЛАЛОВА, филолог
НА матурата през май 2014 г. зрелостниците трябваше да пишат съчинение върху стихотворението "Кино" на Никола Вапцаров.
В това стихотворение, най-общо казано, поетът (в ролята на зрител) иронизира блудкавите холивудски сюжети и се възмущава от отсъствието на реалната житейска драма в киното.
Негодуванието е изразено чрез множество реторични въпроси.
Как са разчели текста абитуриентите? Ето така: Вапцаров отрича изкуството. Той мисли, че то не влияе положително на хората.
Има и по-големи парадокси. Началото на стихотворението изглежда по следния начин:
"Отвънка беше шум/ и светеха реклами,/ в афиша/ пишеше:/ "Една човешка драма."/Отвънка беше шум./И конника на Крум/се потеше/ от стискане/в дланта ми.
И стана тъмно./ В белия квадрат/лъва на "Метро"/ сънно се прозина./ И изведнъж - шосе,/след туй гора/ и в дъното небе/ просторно-синьо. [...] Примамлива и мека зеленей/оттатък шанците/ тревата."
Разсъждавайки над този текст, зрелостник стига до следното обобщение: героят е качен на коня на Крум. Той вижда шосе, след туй трева и започва да задава много въпроси.
Бързото и небрежно четене е изиграло лоша шега на още един зрелостник. Петата строфа на стихотворението започва така: В дърветата, /разбира се - славей./ Ръми над тях спокойно синината...
Метафората на Вапцаров е дописана така: - В дървото край шосето ръмят славеи.
Не е смешно! Тъжно е. Зрелостници не могат да четат и не разбират текст, написан разбираемо на български език.
Ако четяха и разбираха, как щяха да стигнат до извода, че конникът е едновременно и в дланта, и върху коня на Крум?
Как конникът (от монетата в дланта) вижда шосе, после гора, после трева, а после си позволява да задава много въпроси?
Знае ли зрелостникът значенията на думите "ръми" и "славей"? Чул/а ли е и разбрал/а ли е нещичко за метафората в поезията и в живота? Какво е чел и какво е разбрал от цялото стихотворение младежът, за да стигне до извода, че Вапцаров отрича изкуството, защото то влияе зле на хората?
Да приемем, че цитираните във вестник "24 часа" зрелостници не разбират условността на живота и героите, отразени в изкуството. Да приемем, че не правят разлика между поет и лирически говорител. Но те не могат да разберат и в буквален смисъл казаното/написаното. Те не разбират езика, защото не владеят нито активния, нито потенциалния му речников запас.
Езиковите им компетенции очевидно са свити до безкнижното всекидневно общуване във и извън социалните мрежи. Там не се налага да използват високия поетичен стил, напр. синева, която ръми. Там "не знам" се изписва като nz, четвъртък като 4etvyrtak, а най-често използваните думи са "яко" и "жестоко". Да не говорим за безценната безсловесна помощ на емотиконите.
Стремежът за езикова икономия не е от вчера и е описан компетентно от езиковедите. Има обаче една граница, от която започва функционалната неграмотност, т.е. започва невъзможността да си служим с официалния език за своята собствена социална и професионална реализация.
Това не е смешно! Това е една дефектирала образователна система (от т.нар. стандарти - до учебниците и качеството на обучение).
