Всеки рано или късно се сблъсква с най- голямата болка в живота си, за съжаление неизбежно е и тогава боли, режещо, силно, ужасно.
Всички знаем какво е да ти разбият сърцето. Болката от загубата е нещо, което е тясно свързано с човешкото състояние.
Но никой нож не реже по-дълбоко от този на смъртта. Когато изгубим онези, които обичаме и те се изплъзнат през воала към голямото отвъд, чувстваме болка като никоя друга на тази земя. Губим ги – поне докато не се присъединим отново към тях. Но те вече не са тук, за да споделят живота с нас. Вече не можем да гледаме в очите им, и не ги виждаме да ни отвръщат с поглед, изпълнен с любов, топлина и признание. Това е смазваща душата, непоносима болка.
Това е за жените, които са изгубили някого. Това е за жените, които са виждали как времето с любимите им хора изтича, които са претърпели загуба и болка като никоя друга. Това е за всички невероятни, вдъхновяващи хора, чиито свят е бил разрушен и преобърнат с главата надолу и все още събират парченцата и до днес. Ти си по-силена, отколкото мислиш.
Видели сте най-лошото в живота и все още успявате да продължите. Дори когато не чувствате, че го правите, вие сте тук. Оцелявате. Държите се. И това е вдъхновяващо.
Знаете какво е чувството да си говорите с някого за последен път. Знаете какво е да си спомняте последните думи, които някога са ви казали.
Ти си силна. Дори да не чувстваш, че си, дори да ти се струва, че не се справяш, знай че със сигурност е така.Ти си смела и силна, и вдъхновяваща.
Това е за тези от нас, които продължаваме да живеем. Това е за оцелелите. Сломените, разбитите, страдащите. Тези, които бяха оставени сами. Тези, които плачат и понякога желаят, да бъдат там горе с тях.
Нищо не е вечно. Всички неща трябва да се променят някога. Може да се чувстваме изоставени сега, но няма да е така завинаги.
И така, продължаваме. Продължаваме да се борим. Продължаваме да оцеляваме. Борим се да живеем живота си и да го правим добре. Нищо и никой никога не може да замести тези, които сме загубили. Когато слънцето залязва, никоя свещ не може да го замени. Когато загубим тези, които обичаме, усещаме, че на тяхно място няма нищо друго освен празнина.
Но все пак продължаваме. Правим го не защото животът е лесен, а защото знаем, че да живеем добре живота си е това, което биха искали нашите изгубени близки. Знаем, че ни гледат отгоре и се усмихват, затова живеем възможно най-добре, като знаем, че някой ден ще ги видим отново.
Животът може и ще бъде удовлетворяващ и пълноценен, дори и без тези, които сме загубили. Никога няма да е същото, но винаги си струва да се бориш докрай.
