РАЗЛИКАТА между това да си жалък офлайн и да си жалък онлайн, е в това колко хора разбират, че си жалък. Ето защо, даже да сме супернещастници в живота си, би било хубаво да спазваме определени граници на поведение в социалната мрежа, които не позволяват да разкрием всичките си слаби страни и плиткото си съзнание.
Постването на неща от личния живот би могло да се превърне в особена форма на половинчат духовен интернет онанизъм, където всеки лайк или коментиране те приближава все повече, но не достатъчно близо до кулминацията, където най-сетне да се почувстваш добре.
Долните 7 типа постове почти постоянно не те въздигат, а те закопават, освен че карат и всички нас – хората, които сме приели с прискърбие поканата ти за приятелство да страдаме.
Няма по-важен сигнал, че си нещастен човек, неспособен да обича, от непрекъснатите романтични послания към любимия човек във фейсбук.
Страшна порнография и болезнен кич в разбирането за интимност, на които сме длъжни да ставаме свидетели. Цели бракове в днешно време се базират на това, сякаш…
Ако си мислиш, че твоето дупе е най-хубавото – не е. Буквално в това е голямата драма. Мерси, че го показа. Нямаше потребност. Има и по-хубави, но просто гордите им притежатели не са намерили за нужно да занимават целия интернет буквално с гъза си. Тъй като може би имат смислена работа и шефове, които, колкото и да са разкрепостени, все пак не държат да наемат и да работят с хора, на чиято профилна снимка се виждат задни бузи. Не че трябва да си с тога в Харвард, но все пак…
Когато целият ти профил е в снимки на посредствени автори, окичени с премъдри цитати от много тъпи техни книги, това дразни. Тъжно е, че човек над 12-годишна възраст е способен непрестанно да проповядва житейски мъдрости на близките от типа на: “Животът е един, живей го сега”. Или: “Когато се загубиш по пътя, помни, че любовта е песен”. Не че на всеки му е дадено, но не би било зле веднъж сам да измислиш нещо. Даже да е най-краткият маршрут към кварталната баничарница. Това поне ще е от полза.
“Ако не разпространиш това, някой ще умре днес…”
Първо, много хора ще умрат днес. Второ, е необходимо действително да си много прост, за да шерваш неща от типа на “Сподели десет пъти и ще ти се отвори третото око” или “Прати на 15 приятели, за да им покажеш, че са важни за теб”.
Най-голямата простотия. Да не говорим за спорадичните истерични постове за това как фейсбук ти контролира живота и не знам си как е необходимо да си смениш настройките, за да не се случва това. По-добре си прочети условията за използване на услугата или новата политика на фейсбук, пусната официално, наместо да четеш нещо, измислено от човек, който вярва в силата на магьосник Илиян и катерицата му Беатрис…
Снимки на сгазени деца, одрани зайци, пребити жени и т.н.
Съжалявам, но това, че постваш снимки, в които катерички са разпънати на кръст и залети с киселина за не знам си какви цели на козметиката, е по-извратено от факта, че ям свинско. Това ли е начинът да се привлече внимание към даден проблем?
Нека да не забравяме, че вероятно всеки от нас има приятели дечица, бременни жени или просто хора с лабилна психика сред фейсбук приятелите си. Те могат да бъдат съпричастни към определен проблем, без да им бъде нанесена травма за цял живот с документи, показващи актове на насилие.
Въпрос на лична отговорност и малко фантазия е да привлечеш другите към своята кауза, без да привличаш внимание с натурализми.
Жалване, мрънкане, оплакване, демонстриране на проблеми
Фейсбук е пълен с кралици на драмата. Все някой е на ръба, все някой си ще мре и ще се отказва. Пълно е с егоцентрици, които вярват, че само те са изоставяни в този живот, само те имат болежки, семейни проблеми, липса на пари и самочувствие, и какво ли още не…
Хубаво е да преживявате късния си пубертет по-тихо, тъй като всеки един има проблеми, но не всеки занимава 723-ма души ежедневно с тях. Да си “attention whore” е човешко, но има и по-достойни неща за вършене в този живот.
Това всеки един го прави. Но не е хубаво. Когато звъниш на бившата си в 3 през нощта, се излагаш едва пред един човек и постфактум ставаш обект на подигравки за още 5-6, които, още докато беше временно в компанията им, не те харесваха изобщо.
Когато пишеш във фейсбук пиян, щетата би могла да е тотална, злото – необратимо. Тежки изводи за живота, откровения, за които ще съжаляваш и след 10 години, агресия към шефа ти, снимка, на която се вижда тайният ти татус-пони, който криеш успешно от години… Жалкa работа…
Без тези седем вида статуси животът ще е по-красив, зимата по-топла, любовта по-силна, зайчето по-бяло и т.н. Нека бъдем добри и разумни и щадим ближния през 2015-та повече в сравнение с го правихме лани.
