Живеем в общество, в което конкуренцията и състезанието доминират във всички сфери на живота. Няма нищо удивително в това, че много деца още на 2-годишна възраст се стремят да бъдат първи и вече имат свое разбиране за важността на победата.
Всички родители разбира се искат децата им да израснат като честни хора, но също така всички се сблъскват с проблема детска лъжа. Защо детето лъже ?
Лъжата е манипулиране . Понякога децата лъжат, защото техният опит им е паказал, че лъжата е изгодна. Например детето показва на майката, че не обича по-малкото си братче и тя го притеснява по някакъв начин. Когато то й поднася явната лъжа, че вече го обича, майката го награждава с целувка. Изводът от подобна ситуация е съвсем логичен за детето: когато казваш истината си вредиш, а с помощта на лъжата лесно можеш да получиш нещо, което ти харесва.
Често лъжат и децата, които се готови на всичко, за да се самоутвърдят. В много случаи, за да постъпят така, те се чувстват изоставени от всичките си приятели, защото са изгубили тяхното доверие. Ако имате основание да смятате, че именно това е проблемът, поговорете за това с детето си. Намерете начин да го накарате да се почувства обичано и ценено.
Най-честата детска лъжа е лъжата от страх . Детето лъже, защото се страхува от наказания или унижения. То измисля невероятни небивалици, за да се отърве от въпросите като: защо не си прибра играчките, защо не си научи уроците и други подобни. Причините, които детето може да изтъкне, са различни - от баналното главоболие до приземяването на летяща чиния в съседния двор. И всичко това е само с една цел - да се отърве от упреците и наказанията.
Детето може да лъже и от страх пред наказанието . Например то се прибира от улицата мокро до уши и цялото в синини и първият въпрос към него е “Бил ли си се?” Ако признае, родителите най-често започват да му се карат. И детето започва да лъже. “Паднах”, ще отговори то в повечето случаи.
Психолозите твърдят, че всички разнообразни отговори могат да се разпределят в две разновидности: лъжем тези, които съжаляваме или тези, от които се страхуваме. Специалистите смятат, че по-често се лъже, когато е налице страх от наказанието.
Много родители твърдят, че не наказват децата си за белите, а само за лъжите, но техните деца продължават да лъжат. Какво именно притеснява възрастните в тези ситуации? Очевидно, не самата постъпка, а ужасът, че детето се опитва да излъже, т.е. иска да се освободи от техния контрол. В никакъв случай не бива да се забравя, че детето също е личност и то отстоява свободата и независимостта си. А тъй като вариантът да действа със сила е невъзможен - възрастните са по-силни, единственият начин остава лъжата. Затова и колкото по-настойчиво ядосаният родител изиска чистосърдечно признание, толкова по-упорито детето настоява на своето, като същевременно примира от страх.
