Тя продължава да се усмихва, въпреки всички удари, които животът й нанесе. Бившата водеща на "Съдебен спор", Нана Гладуиш , неколкократно се изправя пред диагнозата рак - един от тях е особено болезнен, защото се касае не за нея самата, а за сестра й Мартина .
За първи път от половин година насам Нана проговори за смъртта на Мартина.
„Сестра ми водеше тежка битка с рака от 2017 година. Тя беше диагностицирана в напреднал стадий на болестта, на два пъти успя да влезе в ремисии и да контролира заболяването. За съжаление, преди две години болестта отново се върна и тогава се оказа, че тя е станала резистентна на терапиите, правеше и алергични реакции към някои, които преди помагаха“, разказва Нана пред „Галерия“.
И продължава: „Последно чакахме да излязат резултати, за да се види дали могат да й приложат иновативни терапии, но докато това се случи, прогресията на заболяването продължаваше. Аз заминах за Маями в началото на ноември, а тя почина на 22 декември. Всичко се случи много неочаквано за нас, защото тя трябваше да лети три дни по-късно за Израел за лъчетерапия, всичко беше планирано и уговорено. След това трябваше да ни дойде на гости в Маями, но това така и не се случи“.
Двете сестри са се чували всеки ден, а понякога и по няколко пъти за денонощие, но в деня, в който Мартина си отива, не се чули нито веднъж.
„Човек никога не знае кога за последно ще чуе близките си. Така и не разбрахме защо краят настъпи така внезапно. Каква беше причината. При сестра ми нещата бяха сериозни, но картината според изследванията не предполагаше това, което се случи. Мислехме, че имаме време. Мислехме, че има още какво да се направи. Дори лекарите бяха изненадани“, дава си сметка бившата водеща.
Тя никога няма да забрави нощта, в който зет й се обадил да й съобщи най-лошото.
„Беше 3 през нощта. Изпаднах в тотален шок. Не можех да го асимилирам под никаква форма. Дори в съзнанието си да съм допускала, че нещата могат да се развият зле и е възможно да се случи най-лошото някой ден, някак си го отлагах във времето. Не приемах, че може да се случи като реална възможност. Изобщо не бяхме подготвени. Затова и шокът беше ужасен. Месеци наред се будех всяка нощ в три часа и не можех да спя от този шок, който съм изживяла“, споделя Нана.
След шока тя изпада в тежка депресия и тотално се срива. Нищо не успява да й помогне – нито лекарства, нито професионална помощ.
„През март ни дойдоха на гости наши приятели от България и това ми помогна, отклони ме от това състояние. След това пристигна моя първа братовчедка с мъжа си, и аз започнах да се възстановявам. Е, все още изпадам в кризи, но вече започнах да излизам от състоянието.
И сега често тръгвам да набирам номера на Мартина в желанието си да я чуя. Продължавам да бъда в някакво особено мое си състояние, но не е толкова тежко, колкото беше преди. Наясно съм, че процесът ще е дълъг.“
