Нана Гладуиш е невероятно силен и борбен човек - доказала го е неведнъж в етапите на тежката битка с рака. Но напоследък ударите на съдбата се сипят един след друг върху крехките ѝ плещи.
За тежката раздяла в живота й тя разкри в предаването си "Съдебен спор", видя HotNews.
"Не знам дали съм добре. Знаете, че много рядко си позволявам да изпадам в лични излияния, като изключим битките ми с рака. Но днес имам нещо да ви кажа, просто майка ми си отиде от този свят", проплака тя.
Припомняме ви, че възрастната дама беше болна от Алцхаймер. Екранната звезда продължи емоционалната си реч. "Много ми е тъжно и не е редно вас зрителите да занимавам с това, но ще си позволя да кажа, че аз съм това, което съм благодарение на моята майка. Тя беше един много галантен, много интелигентен човек, който свиреше на китара, на хармоника, на цигулка, на мандолина... Рисуваше и.... много неща мога да кажа още за нея", сподели борбената Нана.
В изповедта си водещата разкри нещо за първи път, а именно това, че е заеквала като дете. "Няма да забравя как майка ми по специални препоръки ми помогна да спра да заеквам в този живот. Защото аз не можех да си кажа дори името", разказа още Нана и продължи: "Пишеше фантастично, а аз до 8 клас само преписвах нейните теми и много й завиждах, защото беше много умна, а аз мислех, че съм тъпа. Беше един много забавен човек, караше ме да спя с учебниците под възглавницата, защото ми казваше, че на човек мозъкът му работи дори и на сън. Много неща мога да кажа за нея.. Обичам те, мамо... Спомените са най-важното нещо в момента, в който загубиш един човек. И не само тогава!", завърши емоционалната изповед на силната лейди.
От години е ясно, че родителката на тв звездата е болна от Алцхаймер, поради което беше настанена в специализиран хоспис. Първоначално положението ѝ не било цветущо, но жената все пак имала проблясъци, докато в последните й дни не проявявала никакви реакции. "Вече не говори, не ме познава, не може да става сама, да се движи. Всички знаем, че нейното заболяване е нелечимо. Обичайно няма лечение. Аз всеки ден мисля как е, как не мога да се грижа изцяло за нея, тъй като съм и по терапии, и малко дете имам, и работни ангажименти. Непрекъснато се тровя. Вечер плача, мъчно ми е, че така ѝ се случва. Но с какво тази тъга и самообвиненията ми помагат?“, сподели преди време съкрушената Нана.
