Всички, които обичат цветята, знаят, че различните видове растения се садят в определено време на годината. А един от най-важните периоди във всяка градина е есента. За да се насладим на красотата на цветята и през следващата година, много цветари започват още през септември да подготвят многогодишните растения, които се засаждат през есента .
Защо е най-добре да засадим многогодишните наесен?
Засаждането на многогодишни растения наесен е възможност да имаме прекрасно цъфтящи лехи при относително малки разходи на пари и труд.
През есента е възможно трезво да се преценят желанията, по-внимателно да се премислят различните композиции, както и да се подготви почвата и посадъчния материал. Освен това, затоплената от летните слънчеви лъчи почва се обработва по-лесно. Овлажнената от дъждовете не изисква поливане след засаждане. За да се радваме на цъфтежа на многогодишните още на следващата година след засаждането им, трябва да избираме бързо цъфтящи сортове.
За цъфтящите наесен
Цъфтящите през есента многогодишни растения са последните багри в градината. Тъй като през този период те цъфтят обилно, разсаждането им трябва да се прави много внимателно, за да не се повреди кореновата им система, с което да се осигури продължителен цъфтеж и отлично вкореняване. Ярко украшение на градината през този период са астрите, кореопсисът, хелениумът, седумът. Но истинските царици в градината сега са хризантемите.
Ефектно допълнение стават ярко-червените фенерчета на физализа. Необикновено красивото растение с вкусни плодове, които се използват в кулинарията, се размножава чрез семена, засявани на открита почва.
За растенията, които цъфтят през пролетта
Луковичните, които цъфтят през ранна пролет, се засаждат, започвайки от първата десетдневка на септември до втората половина на октомври. Периодът на пролетното засаждане на луковичните може да варира в зависимост от особеностите на текущия сезон и климата на района, но не по-късно от замръзването на почвата. Но твърде ранното засаждане може да стане причина за прорастване на луковиците, което може да се отрази пагубно на растенията при настъпването на първите студове.
Пролетта е преди всичко парад на луковичните и ранноцъфтящите, които създават облика на пролетната градина. За открити слънчеви участъци са много подходящи зюмбюлите, минзухарите, нарцисите, мускари (кукувиче гнездо), хионодокс, синчец. През есента смело може да са разсаждат теменужките и анемонето.
Ярко украшение на пролетната градина са ирисите, името на които в превод от древногръцки означава дъга. Разнообразните багри на тези цветя радват очите на любителите. Коренищата на ирисите може да се разделят още през първите дни на септември. В същото време може да се делят и коренищата на разрасналите се божури, като преди засаждане ги посипем с пепел или дървени въглища.
Пролетноцъфтящите флоксове през есента се размножават лесно както чрез разделяне на коренището, така и чрез засяване на семена на открито. Непосредствено в почвата на открито може да засеем семената на настурцията и мака.
Летни многогодишни за есенно засаждане
1-2 седмици преди настъпването на устойчивите студове може да пристъпим към засаждането на многогодишните растения, които ще разцъфнат през лятото на следващата година. Това време е оптимално за разсаждането на лилиите и лилиумите.
Луковиците на лилиите се пресаждат през 2-3 години, а лилиумите могат да растат на едно място до 5 години.
През втората половина на септември се пристъпва към разделянето и пресаждането на делфиниума, флокса, рудбекията, невена, синчеца, карамфила. Независимо на кое растение е паднал изборът, почвата за неговото засаждане е желателно да се подготви предварително - прекопава се, наторява се, внасят се микроелементи и при необходимост препарати. Дълбочината на засаждането зависи от вида на растението и механичния състав на почвата.
