По 12 833 лева на месец средно са получавали членовете на борда на директорите на „Видекс” АД, показва анализът на официално публикувания годишен отчет на дружеството през 2012 година, пише "Монитор".Одит за 2013-а не е предаден, но цифрите в този отпреди две години опровергават изтекли вчера обяснения, че заплатите били ниски, защото и производителността на труда е била ниска.
Според документа разходите за персонала през 2012 са били 1.136 милиона лева, като в сумата влизат и осигуровките, които се плащат от работодателя. 462 хиляди лева са отишли за възнаграждения на членовете на съвета на директорите на компанията, т.е.
за собственика Валери Митков, за съпругата му Ирина Миткова и сина им Емил Митков.
Това прави по 154 хиляди лева на година или 12 833 лева на месец. Като се извади тяхното възнаграждение за персонала - 102 души през 2012 остават 674 хиляди лева. Това дава средно 6607 лева годишно на човек или 550 лева на месец. Като се извадят 14,7 % осигуровки за сметка на работодателя, 11,1 % лични осигуровки и 10 процента ДОД, се получава средна заплата от 350 лева. От документите става ясно, че собствениците на завода са получавали 23 пъти повече.
Някои от близките на загиналите твърдят, че хората са бачкали и за 250 лева на месец, а причината хората да се хващат на опасната работа срещу ниската сума била, че предприятието било от малкото в района, които предлагали трудови договори.
Хората се цанели, за да могат да теглят потребителски кредити, с които да кърпят дупките в семейния бюджет.
„Някои си сложиха дограма, други си купиха печки. Взимаха по не повече от 250 лева, като 50 даваха на банката. Тук обаче няма кой да ти даде повече от 1000 лева накуп и затова всички избираха да рискуват живота си, за да могат да отидат в банката”, разказаха хората от Горни Лом. Те обаче бяха категорични, че работниците рядко получавали целия размер на заплатите си и затова често ставали жертви на фирми за събиране на дългове. Това още повече ги принуждавало да останат на опасната си работа.
„Брат ми отиваше на работа, а щом се върнеше, казваше: Ох, и днес оцелях”, разказа пред „Монитор” Таня, чийто брат е сред загиналите и който също имал кредит. Момчето често й споделяло, че условията на труд са под всякаква критика. Работниците нямали специални облекла, никой не спазвал правилата за безопасност, а тротилът от боеприпасите се трупал където има място, което било в абсолютен разрез с всякакви правила. По-високи заплати във фабриката получавали само по-старите работници, които имали някаква квалификация и работели от години в цеха. Техните възнаграждения стигали до 500 - 600 лева. Една от задачите им пък била постоянно да набират нови кандидати за работа, за да попълват бройката на хората, които често напускали от страх за живота си.
Това прави по 154 хиляди лева на година или 12 833 лева на месец. Като се извади тяхното възнаграждение за персонала - 102 души през 2012 остават 674 хиляди лева. Това дава средно 6607 лева годишно на човек или 550 лева на месец. Като се извадят 14,7 % осигуровки за сметка на работодателя, 11,1 % лични осигуровки и 10 процента ДОД, се получава средна заплата от 350 лева. От документите става ясно, че собствениците на завода са получавали 23 пъти повече.
Някои от близките на загиналите твърдят, че хората са бачкали и за 250 лева на месец, а причината хората да се хващат на опасната работа срещу ниската сума била, че предприятието било от малкото в района, които предлагали трудови договори.
Хората се цанели, за да могат да теглят потребителски кредити, с които да кърпят дупките в семейния бюджет.
„Някои си сложиха дограма, други си купиха печки. Взимаха по не повече от 250 лева, като 50 даваха на банката. Тук обаче няма кой да ти даде повече от 1000 лева накуп и затова всички избираха да рискуват живота си, за да могат да отидат в банката”, разказаха хората от Горни Лом. Те обаче бяха категорични, че работниците рядко получавали целия размер на заплатите си и затова често ставали жертви на фирми за събиране на дългове. Това още повече ги принуждавало да останат на опасната си работа.
„Брат ми отиваше на работа, а щом се върнеше, казваше: Ох, и днес оцелях”, разказа пред „Монитор” Таня, чийто брат е сред загиналите и който също имал кредит. Момчето често й споделяло, че условията на труд са под всякаква критика. Работниците нямали специални облекла, никой не спазвал правилата за безопасност, а тротилът от боеприпасите се трупал където има място, което било в абсолютен разрез с всякакви правила. По-високи заплати във фабриката получавали само по-старите работници, които имали някаква квалификация и работели от години в цеха. Техните възнаграждения стигали до 500 - 600 лева. Една от задачите им пък била постоянно да набират нови кандидати за работа, за да попълват бройката на хората, които често напускали от страх за живота си.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
