От момента, в който срещнах Стоян, чух много истории за баба му по бащина линия Галина. Тя беше горда и строга жена.
Три години работи като камериерка в хотел, а след това, след като усвои гръцки език, успя да стане администратор. Тя заема тази длъжност от тридесет години. Въпреки трудния й характер, цялото семейство се опита да угоди на баба си, надявайки се на нейната финансова подкрепа.
Когато Стоян ме доведе да се срещна с нея, бабата беше вкъщи. Още в първите минути тя даде да се разбере кой е шефът в къщата. Тя ме огледа от глава до пети, сякаш бях стока.
„Е, разкажи ми за себе си“, предизвика ме тя.
Бях объркана и мълчах. Тогава бабата се обърна към Стоян:
- А защо е такава?- Нито риба, ни рак!?
Свекърва ми Мария, се опита да изглади разговора, обяснявайки, че просто съм срамежлива. Събрах смелост и започнах да говоря за семейството си, като споменах, че съм от малко село. Но Галина дори не изслуша до края:
- Всичко е ясно. бедна е. Стоян, не намери ли някоя по-добра?
Усетих как лицето ми почервеня. Неспособна да понеса унижението, благодарих за почерпката и се запътих към вратата. Хвърлих остър поглед към Стоян и го изчаках да ме последва.
Свекърва ми се опита да ни спре, но ние не я послушахме. На път за вкъщи плаках, а Стоян се опита да ме успокои:
– Баба Галина е командир. Дори дядо ми, заемащ висок пост, винаги й се подчиняваше. Нейният характер става все по-сложен с годините. Тя дори изгони собствената си дъщеря от къщата, защото се омъжи за беден мъж. Не са общували от 20 години. Вярно е, че татко тайно поддържа връзка със сестра ми.
Бях изумена: Как може да си такова чудовище, че да изгониш собствената си дъщеря?
„И аз съм уморен да угаждам на баба си“, призна Стоян. „Но майка ми се страхува да остане без нейната подкрепа, затова ме моли да бъда търпелив.“ И аз съм уморен.
„Тогава няма да общуваме с нея“, подкрепих съпруга си. „Тя вече има достатъчно хора, които са готови да играят заедно.“
Започнахме да се подготвяме за сватбата, но бабата пак напомни за себе си. Стоян се върна у дома развълнуван:
„Мама се опитва да ме убеди да се помирим, иначе няма да видим апартамент.“ Баба ми щеше да ми припише апартамента, но ти не й хареса. Сега тя настоява да се разделим. Но това няма да се случи. Обичам те, но ще оправим апартамента.
На сватбата ни нямаше роднини от страна на съпруга ми. Сестра му просто изпрати SMS с поздравления. Вече една година не общуват с нас. Свекървата понякога напомня за себе си, надявайки се, че Стоян ще промени решението си. Но родителите ми ни купиха апартамент, без да искат нищо в замяна. С всичко друго можем да се справим сами.
Смятате ли, че постъпихме правилно, като прекъснахме този порочен кръг? Или си струваше да продължите да търпите капризите на баба си?
