Когато достигнат преклонна възраст, родителите ни се нуждаят от грижа, от която те самите са ни давали, докато сме били деца. Понякога смятаме, че е по-лесно да изпратим родителите си в старчески дом, или поради липса на време, или защото това е най-лесният начин за тях.
Тази история е за семейство, състоящо се от баща, майка и син. След смъртта на баща си, синът решил да изпрати майка си в дом. Причината за това (казва той) е липсата на време и търпение. След преместването на майката в дома, синът започва да я посещава от време на време.
Един ден той се обадил и му казали, че майка му е много болна и умира. В отчаянието си, синът се втурнал към старческия дом. Той се опитал да разбере дали може да направи нещо за нея, на което майка му му отговорила:
“Можеш ли да кумиш малък хладилник, за да не се разваля храната. Много често през тези години си лягах без да съм яла нищо.
Тази молба много изненадала сина и той попитал майка си защо е чакала толкова дълго, за да му каже това. Майката погледнала сина си и тъжно отговорила:
– Сине, успях да свикна с глада. Това не е толкова страшно. Това, от което наистина се страхувам, е, че ти няма да свикнеш с това, когато децата ти те доведат на такова място … ”
Моля, споделете тази статия, за да се научат хората да ценят близките си повече.
