Един ден съпругът се прибира от работа и заварва децата си още на двора, по пижами, мърляви и сополиви, играели си в кална локва, заобиколени о тбоклуци и остатъци от храна.
Колата на жена му била отворена, а в нея царял същински безпорядък. Кучето обикаляло гладно и скимтяло жално за ежедневната си разходка.
Лампата била обърната, а килимът навит в ъгъла на едната стена. Звукът на телевизора бил до края и цялата стая била затрупана с играчки.
Кухненската мивка била пълна с чинии, имало разпръсна храна по масата и пода, вратата на хладилника била отворена, стъклото било счупено на пода и имало малка купчина пясък в средата на кухнята.
Изненадан от хаоса в къщата, бързо се качил втория етаж, прескачайки куп играчки и дрехи. Търсел жена си обезумял и притесен.
В банята имало малко наводнение. Той погледнал вътре и какво да види – куп мокри кърпи, водата текла от мивката и във ваната мръсна вода с пяна. Километри тоалетна хартия, опъната по цялата баня.
Той се втурнал към спалнята, където намерил жена си спокойно да си чете книга по пижама.
Тя го погледнала, усмихнала се и го попитала как е минал денят му на работа.
Той я попитал: “Какво се е случило тук днес?”
Тя се усмихнала отново и му казала: „Знаеш, когато се прибереш от работа нервен и ме питаш: И какво прави цял ден?!
“Той казал: “Знам!”
„Е, днес не го правих!“, Казала тя и продължила да чете.
